Решение № 9521 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2010 г.

Решение № 9521 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 71/5.01.2010 г. по адм. дело № 59/2009 г. на Административен съд - София-град, с което по жалба на Коцо Петков Коцов, от гр. Нови Искър, е отменен ревизионен акт /РА/ № 20003945/15.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-град, потвърден с Решение № 1648/07.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, в частта, с която е определено задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2006 г. в размер на 187 589,89 лв. и лихви 18 048,02 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Коцо Петков Коцов, чрез процесуален представител в писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с РА незаконосъобразно са установени данъчни задължения за Коцо Коцов за 2006 г. данък върху доходите на физическите лица за доход, придобит от него през 2008 г., деклариран през 2008 г. и с платен пълен размер данък върху доходите за 2008 г. Не са били налице условията за облагане по аналог за 2006 г. по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК - не е подадена данъчна декларация до започване на ревизията и са налице укрити доходи ли приходи за 2006 г. Постановеното решение е законосъобразно. АССГ правилно е разрешил спорния по делото въпрос, изхождайки от всички писмени доказателства и приетата без оспорване експертиза на вещото лице, от които безспорно е установено, че за 2006 г. липсва доход, който ефективно е получен от Коцов, за да бъде приложен специалният /особен/ ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане по съответния закон - в случая чл. 35 ЗОДФ (отм.). Напротив, категорично е установено чрез заключението на вещото лице, че през 2006 г. ревизираното физическо лице не е получавало доход от "Едмъндсън Пропърти С. А.", а сумата от продажбата на дяловете е получена от Коцов през 2008 г., когато е и обложена авансово. Така полученият доход за 2008 г. е деклариран в ГДД от 03.04.2009 г. по чл. 50 от ЗОДФЛ. Това обстоятелство кореспондира и на извлечение от банкова сметка на ревизираното лице за реалното получаване на дохода от продажбата на дяловете на посоченото дружество на 16.06.2008 г., както и на уведомителното му писмо от цитираната по-горе банка, че на посочената дата по банковата му сметка е получена сума от продажбата на дяловете на търговското дружество. Освен това от приетия по време на съдебното производство АПВ № 900355/29.04.2009 г. /л. 205 от делото/ за 2008 г. се установява, че самият орган по приходите след проверка е възстановил сума от 1158,50 лв., представляваща надвнесена сума по авансово платен данък за 2008 г. по ГДД по чл. 50 ЗОДФЛ, като изрично е констатирал, че е включен доходът от продажба на дялове на "Едмъндсън пропърти С. А." за 2008 г. по приложение № 5, част 5 по продажна цена в размер на 848 730,00 лв. Правилен е изводът на АССГ, че на облагане подлежат само ефективно получени доходи, а не бъдещи вземания и че РА е издаден в нарушение на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ /в редакция за 2006 г./, съгласно която доходът се смята за придобит от лицето в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, когато плащането е безкасово. През 2006 г. по сметките на Коцов няма постъпили суми. От значение е фактът на плащане на цената по договора за правния извод, дали е налице приход, който да се вземе предвид при определяне на данъчната основа. При това в самия РА е констатирано, че продажбата на дялове от страна на физическото лице не е окончателно разчетена чрез плащане. В заключение следва, че е правилен изводът на АССГ за липса на основания за прилагане особения ред по чл. 122 ДОПК от органите по приходите, защото в случая с допустимите доказателствени средства не са били доказани обстоятелствата по т. 1 и т. 2 на чл. 122 ДОПК. Напротив, категорично е установено че липсва доход за 2006 г., който да подлежи изобщо на облагане, а такъв е получен едва през 2008 г. и той е обложен. При тези съображения жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на съдебни разноски, то такива му се дължат за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 6170 лв., по приложеното адвокатско пълномощно за договорено и внесено изцяло в този размер възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,