Определение № 77 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба от Д. Т. Я., за отмяна на влязлото в сила определение № 264170/26.10.2021 г. по гр. д. № 599/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. В молбата за отмяна са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Позовава се на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото, както и че не е била надлежно представлявана. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Съгласно задължителните указания, обективирани в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на цитираното тълкувателно решение подробно са изложени съображения кои определения са преграждащи и дори защо те не подлежат на контрол чрез извънредния способ, с изключение на определението за прекратяване на делото при направен от ищеца отказ от иска. Прието е, че с влизане в сила на прекратителното определение не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита и последният отново може да заяви иск със същото спорно право, поради което прекратителните определения нямат характеристиката на съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Определението за прекратяване на производството поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба, не притежава посочените характеристики, поради което същото не може да бъде атакувано по реда на специалното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК. Постановеното от Бургаския районен съд определение не попада и във визираното в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изключение, съгласно което на отмяна подлежат единствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. По тези съображения подадената от Д. Т. Я. молба, с която е поискана отмяна на определението по чл. 129, ал. 3 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът