Определение № 7615 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на „Стройсити“ ЕООД, чрез адв. Атанасов и адв. Алексиева, срещу определение №17154/20.05.2025г., постановено по адм. дело №4469/2025г. по описа на Административен съд – София град. Излага доводи за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник РДНСК София, чрез юриск.Младенова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Стройсити“ ЕООД срещу Заповед № ДК-07-С-155/02.04.2025 г. на началника на РДНСК София, с която, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, се спира образуваното производство по искане вх. № ДК-06-491-01-017/12.02.2025 г. за назначаване на държавно приемателна комисия (ДПК) и за издаване на разрешение за ползване за строеж: „Топлоснабдяване и абонатна станция на „две жилищни сгради с преход в етажността с функция за общежитие и обществено обслужване“, находящи се в УПИ IV-1919, кв. 4а, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, район „Студентски“, СО, до произнасяне на компетентния съд с влязло в сила съдебно решение по отношение на разрешение за строеж № Б-109/07.08.2024 г. Съдът приел от фактическа страна, че на 02.04.2025 г. в РДНСК София е постъпило писмо вх. № ДК-06-491-02-603 от областния управител на област София, ведно с приложена към него жалба вх. № 8140/02.04.2025 г. по описа на АССГ, подадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и областния управител на област София, с която се обжалва разрешение за строеж № Б-109/07.08.2024 г., издадено от главния инженер на СО. Въз основа на него началникът на РДНСК София приел наличието на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на административното производство поради наличието на образувано съдебно такова с преюдициален характер и с процесната заповед спрял производството по искане вх. № ДК-06-491-01-017/12.02.2025 г. за назначаване на ДПК и за издаване на разрешение за ползване на строежа, до произнасянето на съда по повод оспорването на разрешение за строеж № Б-109/07.08.2024 г. Съдът се солидаризирал с тези мотиви на административния орган и отхвърлил жалбата срещу оспореният административен акт. За да постанови този резултат съдът приема, от една страна, че за да се приложи чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и административният орган да спре производството, се изисква кумулативното наличие на посочените предпоставки: 1. наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; 2. представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.“ В същото време установил, че към депозираната по делото административна преписка липсва представено удостоверение, издадено от АССГ, за наличие на образувано съдебно производство, послужило като основание за постановяване на спирането, но като такова решил, че може да се приеме приложеното копие на жалба. В допълнение извършил и служебна проверка в информационната система на съда, при която установил наличието на образувано адм.дело № 3822/2025г. по описа на АССГ във връзка с подадена жалба вх. № 8140/02.04.2025 г. Развил доводи, че образуваното съдебно производство се явява преюдициално по отношение на спряното административно производство. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Спиране на административно производство може да се постанови от административния орган, по реда на чл. 54, ал.1,т.5 от АПК, при наличие на образувано друго съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В този случай спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство. В оспорената заповед на Началника на РДНСК София се твърди наличие на образувано съдебно производство по искова молба за отмяна на разрешението за строеж на същият обект, за който, в спряното административно производство, се иска въвеждане в експлоатация. В процесната заповед не се твърди представянето на съдебно удостоверение, че такова производство е образувано, а в обжалваното определение изрично е посочено, че съдебно удостоверение за образувано дело не е представено. Този безспорен факт установява липса на едно от кумулативните условия за постановяване на спирането и е достатъчно основание за отмяната му, както и на потвърждаващото го съдебно определение. Наличие на представено копие от жалба не може да замести съдебното удостоверение, от което именно става ясно дали жалбата е допусната до разглеждане и какъв предмет на делото е определен от съда. Последващата служебна проверка на съда в деловодната му система и установяването на образувано съдебно производство по жалбата, не може да санира липсата на тази кумулативна предпоставка към момента на постановяване на процесната заповед за спиране на административното производство. В този случай не следва да се обсъжда въпроса за наличието или не на другата кумулативна предпоставка за спирането, а именно преюдициален ли е или не твърденият съдебен спор по отношение на въпроса поставен за решаване в спряното административно производство. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед. С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер от 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, от които по 1200 /хиляда и двеста/ лева адвокатски хонорар за всяка от инстанциите, 50 /петдесет/ лева държавна такса за производството пред първата инстанция и 150 /сто и петдесет/ лева държавна такса за производството пред касационната инстанция. Воден от горното, и на основани чл. 215, т.4 и чл. 221, ал.2 вр. чл. 235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,