Определение № 108 от 15.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1307/2015 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 17.09.15 г на Председателя на Районен съд, Лом, с което е прекратено производството по НЧХД № 295/15 и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Съдебното производство по НЧХД № 295/15 е образувано пред Районен съд, Лом, по тъжба на Б. Ц. Б. срещу П. Н. М., за престъпление по чл. 148 вр. чл. 146 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Лом. С оглед на обстоятелството, че тъжителят е съпруг на съдебен служител при същия съд, всеки от съдиите, на които делото е докладвано, са се отвели от неговото разглеждане. Невъзможността да се образува състав в съда, на който делото е подсъдно, е обусловила необходимост от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване правомощията на ВКС, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, следва местната подсъдност да бъде променена и делото да бъде разгледано от друг еднакъв по степен съд, а именно: от Районен съд, ВИДИН. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,