Определение № 62 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 848/2012 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 11 057/09.12.2014 год. от касаторите Д. К., Ф. А. А. и Д. А. А., чрез процесуалния им представител адв. С., с която се претендира тълкуване, както на постановеното по делото решение № 82 / 09.08.2013 год., така и на последващо постановеното, по искане на противната страна и също по реда на чл.251 ГПК, определение № 351 / 20.11.2013 год., в частта досежно присъдените в полза на молителите разноски за всички инстанции, с оглед частична отмяна на въззивното решение и присъждане на допълнително застрахователно обезщетение от по 10 000 лева за всеки от касаторите. Тълкуването молителите обосновават с факта, че ответникът - Г.,въпреки постановеното от съда определение № 351/20.11.2013 год. е събрал от тях сумата от 3 150 лева – присъдени с въззивното решение в тежест на ищците разноски за юрисконсултско възнаграждение.По същество и с настоящата молба целят отговор на въпроса дължат ли тази сума.В съдържанието на молбата се изтъква възприета от постановеното определение на настоящия състав № 351 / 20.11.2013 год. недължимост на тези разноски. Ответната страна – Г. – не е подала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че молбата изхожда от легитимирани по делото страни, но се явява процесуално недопустима поради следното: Отправеното искане няма за предмет тълкуване на постановен от настоящия състав съдебен акт.Молбата не съдържа позоваване на конкретна неяснота,противоречие, двусмисленост на съдебното решение и определението по чл.251 ГПК,постановени по настоящото дело,които да ги правят неизпълними.Определение № 351/20.11.2013 год. има за предмет тълкуване на съдебното решение по делото в съвсем различна част – досежно дължими на молителите,съответно в тежест на ответника, разноски за всички инстанции.Отговор на въпроса - дължими ли са присъдените с въззивното решение разноски в тежест на ищците, с оглед изхода на касационното производство - следва да се съдържа в диспозитива на касационното решение,вкл. коригирането им с оглед частично коригиране на въззивния резултат в полза на ищците. Липсата на подобна корекция,обаче,е опущение на съда ,което не подлежи на коригиране по реда на тълкуването по чл.251 ГПК,а по реда на чл.250 ГПК, в случая – преклудирано. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение