Решение № 6357 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1483/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Д. Х. против решение № 2413 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 236/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен (АС - Сливен). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно да се постановено решение по същество на спора. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски по представен списък. Ответникът министърът на земеделието и храните, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор писмено становище. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила като правилен и законосъобразен съдебен акт. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 2413 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 236/2025 г. по описа на АС – Сливен е отхвърлена жалбата на М. Д. Х. против Заповед № РД 09-190/04.03.2025г. на Министъра на земеделието и храните, с която са одобрени окончателни данни от Системата за идентификация на земеделски парцели за „Физически блокове“ за Кампания 2024 г., в частта, с която извън специализирания слой „Физически блокове“ е останал част от парцел с идентификатор 36681-39-2-1 в землището на с. Катунище, общ. Котел, като от декларираната площ от 5,07 ха за недопустими са определени 4,96 ха. За да постанови обжалваното решение, АС - Сливен е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно прилагане на материалноправните норми и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовани лица срещу подлежащ на оспорване административен акт. Настоящият съдебен състав намира за основателно основното възражение в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което не са допуснати и събрани всички ангажирани от страните допустими доказателства за установяване на твърдени относими към спора факти. Основателни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липсва произнасяне по своевременно направено искане за събиране на доказателства (shape-файловете), а се е произнесъл като по искане за получаване на копия от доказателства по делото (протокол от открито съдебно заседание на 10.06.2025 г.). Според писмо № 94-451/14.04.2025 г. като доказателство по делото е представена извадка от цифровата ортофото карта в PDF формат, която е изготвена за целите на съдебното производство. Съдебният експерт не е осъществил проверка доколко данните, съдържащи се в този електронен носител на информация съответстват на използваните при издаване на оспорения пред АС-Сливен данни. Вещото лице е използвало само данните по делото, независимо от изявленията на процесуалните представители на М. Х. относно тяхната достоверност (включително искане за представяне на „оригинал“) и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал е обусловено от тях без да са дадени разяснения относно достоверността на източника им и способите за събирането им и създаването на конкретния им материален носител. От тази гледна точка и при съобразяване обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание от 16.12.2025 г., съдържащи неувереност относно вида на заснемането като средство за събиране на използваните от него данни, трябва да се приеме за основателно оплакването за необоснованост на съдебното решение, в което само са възпроизведени фактическите констатации на съдебния експерт без да съпоставяне с други доказателства и обстоятелства. Основателни са възраженията на касатора, че оспорения съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него е възпроизведено дословно заключението на вещото лице, без да е обсъдено в съвкупност с представените по делото доказателства. Безкритичното възпроизвеждане на заключението на вещото лице в оспореното решение, без подлагането му на анализ и оценка, както самостоятелно и съвкупно с останалите по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби по спора е съществено нарушение, което препятства извършването от касационната инстанция на проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Допуснатите нарушения са особено съществени поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по същество на спора. Предвид установените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и с оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да проведе отново процеса по събиране на доказателства без да бъдат допускани констатираните нарушения, след което да разгледа спора по същество. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК по претенциите за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение