Определение № 213 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 928/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 3980 от 28.V.2020 г. на „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 43 на предходен тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 24.ІІ.2020 г., постановено по т. дело № 2210/2019 г., с което – на основание чл. 280 ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК, като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба (с вх. № 9960/24.VІ.2019 г.) срещу въззивното решение № ІV-36/25.ІV.2019 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, по гр. дело № 240/2019 г., с което е бил разгледан пряк иск на Х. Ил. Н. за имуществени вреди от процесното ПТП на 19.ІХ.2010 г. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ с цена в общ размер на 18 330.60 лв. /осемнадесет хиляди, триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/. В резултат образуваното по тази жалба на застрахователя касационно производство по чл. 288 ГПК е било прекратено. Оплакванията на застрахователя настоящ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт относно връщане на делото на същия тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение: „за продължаване на съдопроизводствените действия”. Инвокирани са доводи, че въпросът за цената на иска е бил веднъж вече разгледан от същия съдебен състав на ВКС с предходното негово определение № 310 от 18.Х.2019 г. за частично прекратяване на касационното производство (по иска за периодични платежи с предмет заплащането на 200 лв. месечно като обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на разходите за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали от 2 януари 2018 г. и до настъпването на основания, водещи до отпадане дължимостта, ведно със законната лихва върху всяко плащане). Последното обаче е било отменено – също по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК – по съображението, че този пряк иск на Х. И. Н. срещу застрахователя е за заплащането на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ексцес, а именно 386.07 лв. месечно, представляваща разлика между получавана инвалидна пенсия и минимална работна заплата от горепосочената дата; 200 лв. месечно – за лекарства, медицински и санитарни материали от същата начална дата и до настъпването на основания за отпадане на дължимостта; 2 700 лв. за инвалидна количка; 1 000 лв. за рампа; 2 000 лв. за ортопедично легло и материали. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба Х. И. Н. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас по основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение, претендирайки за потвърждаване на последното. В настоящия си състав, Върховният касационен съд намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно производство по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на „Застрахователното акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. След отмяната на първоначалното определение № 310/18.Х.2019 г. за частично прекратяване на производството по чл. 288 ГПК от предходния тричленен състав на ВКС и връщането на делото за по-нататъшни процесуални действия, последният е изложил съображения по отношение на действителния размер на друго перо от общо 5-те претенции, формиращи цената на прекия иск за имуществени вреди с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, воден от Х. И. Н. срещу застрахователя настоящ частен жалбоподател във връзка с процесното ПТП от 19.ІХ.2010 г. Това е перото за претендираните имуществени вреди от ексцес, явяващи се разлика между получаваната инвалидна пенсия и минималната работна заплата в страната от завеждането на делото на 2 януари 2018 г. и до настъпването на обстоятелства за отпадане на дължимостта. На тази плоскост три са били фактическите констатации на предходния тричленен състав на ВКС, обусловили решаващия му правен извод за наличие на вляло в сила въззивно решение на ОС-Бургас по гр. дело № 240/2019 г, а оттам - и за прекратяване на образуваното срещу него касационно производство по чл. 288 ГПК, както следва: ~ 1. / В исковата молба на Н. първоначално е поддържано искане за присъждането на сума в размер на 386.07 лв. месечно - като допълнение към получаваната от нея инвалидна пенсия от 123.94 лв. и ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от завеждане на делото /02.01.2018 г./; ~ 2. / Със своя последваща „молба-уточнение” от 19.01.2018 г. ищцата е посочила, че по това перо претендира присъждане на 364.82 лв. месечно като допълнение към получаваната от нея инвалидна пенсия в размер на 145.18 лв. и до размера на минималната работна заплата за страната; ~ 3. / С определение от 1.ІІІ.2018 г. на РС-Бургас по гр. дело № 40/2018 г. е било прекратено първоинстанционното производство в частта за сумата над 150.85 лв. месечно до пълния размер на претенцията по това перо от 364.82 лв.: поради наличие на влязло в сила решение по спора, постановено от РС-Бургас по гр. дело № 1784/2017 г. Така и при съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК за сбора на платежите за три години /по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи/, предходният тричленен състав на ВКС вярно е изчислил, че по това перо претенцията възлиза на 5 430.90 лв. /вместо първоначалното искане на Н. за 14 898.52 лв., формирано на база разликата от 386.07 лв., възприета в отменителното определение на ВКС от 30.І.2020 г./, както по перото за 200 лв. месечно /като равностойност на разходите за лекарства, медицински и санитарни материали/ последната й претенция срещу застрахователя възлиза на 7 200 лв. Сумарно с другите три фиксирани разхода за закупуване на инвалидна количка /2 700 лв./, за закупуване на ортопедично легло /2 000 лв./ и за изграждането на повдигаща рампа /1 000 лв./ цената на прекия осъдителен иск на Хр. Н. срещу застрахователя настоящ частен жалбоподател се оказва под законоустановения минимум от 20 000 лв., визиран в текста на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение