Определение № 1819 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4011/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г., [населено място], чрез пълномощника адвокат М. Ц. – А., срещу въззивно решение № 152/17.05.2022г. по гр. д. № 675/2021 г. на Окръжен съд – Хасково. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК и по чл.280,ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е при липса на поставен въпрос и отговор в заключението на СТЕ съдът косвено да извлича данни, които да формират изводите му /сочи се противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК/. Може ли съдът да възприеме заключение на експертиза, без да се мотивира; 2.Допустимо ли е без да е подаден отговор по чл.131 ГПК и без твърдения на ответника да се допускат свидетели; 3.Липсата на учредено право на строеж от съсобствениците в имота достатъчно основание ли е да се приеме, че е налице пречене в хипотеза на чл.109 ЗС, доколкото преди това имотът е бил незастроен; 4.Длъжен ли е един от съсобствениците да търпи незаконна постройка в общото дворно място, дори да остава площ за ползване. Нарушеният баланс между правата на собственика на земята и на суперфициарния собственик, достатъчно основание ли е да се приеме пречене по смисъла на чл.109 ЗС; 5.Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че строежът е изграден в съответствие със строителните книжа и е безопасен; 6.В хипотезата на съсобственост липсата на облигационно или вещно право при извършване на пряко въздействие върху общата вещ, осъществено без съгласието на собствениците, представлява ли пречка за упражняване правото на собственост; 7.При липса на разпределение на ползването по чл.32 ЗС допустимо ли е съдът да приложи чл.31 ЗС в производство по иск по чл.109 ЗС; 8.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и доводите на страните, съгласно въззивната жалба и да отрази това в мотивите си. Допустимо ли е да не се разгледат исканията за доказателства, направени във въззивната жалба. Сочат се многобройни решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи. Ответникът по касация П. З. Р., [населено място], твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 60134/08.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г. на ВКС, I г. о. е отменено решение № 232/2020 г. по гр. д. № 628/2 0 20 г. на Окръжен съд - Хасково и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 79/2020 г., по гр. д. № 2263/2019 г. на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от М. Г. срещу Д. Р. и П. Р. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответниците да премахнат построените в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. /подробно описан/ барбекю с навес /беседка и с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за заплащане на сумата 210,40лв., представляваща обезщетение за ползването на цялото дворно място в гореописания имот за периода от 01.05.2017г. до 27.07.2019г. Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на [населено място], като всеки от тях притежава и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ****, построена в имота. Ищецът е собственик на 1/3 ид.част, а ответниците на останалите 2/3 ид.части /всеки притежава по 1/3 ид.част/ от имота. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че в поземления имот е построен навес, като конструкцията е изпълнена от дървени вертикални греди, закрепени към прилежащия терен /бетонна площадка/ посредством метални планки с болтове, с две ограждащи стени, представляващи масивни огради със съседните имоти. Покривът на навеса е от дървена конструкция с едностранен наклон и покрит с ондулин. Под навеса е изградено монолитно барбекю, което е от тухлена зидария, облицовано с гнайсови плочи. Навесът с барбекю представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ. Обектите барбекю с навес/беседка не представляват строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ ,поради което не е необходимо да се изисква учредяване на право на строеж от съсобствениците на имота. От заключението на приетата във въззивното производство заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че всички материали, от които са изградени навесът и барбекюто са нови, качествени, обработени и монтирани прецизно, но за същите не са представени сертификати.Тези обекти са стабилни,изпълнени правилно,без дефекти,без опасност за самосрутване и нямат нужда от допълнително обезопасяване или ремонт.Останалата част от двора-тревна площ и тротоарни подходи, могат да се ползват безпрепятствено. Барбекюто се намира в ъгъла на двора, на 8 метра от жилищната сграда. Коминът е построен от масивна тухлена зидария, измазан отвътре и отвън, обезопасен за пожар, обкован с ламарина, съобразно изискванията. В близост има мивка с маркучи.Самото барбекю е далеч от жилищшни сгради, построено с масивни стени,които ще препятстват евентуално разпространение на огъня. За такъв тип барбекю и навес не се изисква спазване на правила за сеизмичност. Видът и характеристиката на барбекюто и навеса към него, начинът на построяването му, предназначението и начинът на ползване сочат,че тези обекти са строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Този вид строежи съобразно чл. 147 ЗУТ изискват издаването на разрешение за строеж, без обаче да се одобрява инвестиционен проект. В случая няма издаден административен акт за строеж от компетентен орган, поради което обектите представляват незаконен строеж. Въззивният съд е посочил, че само построяването на незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците не представлява неоснователно действие от хипотезата на чл. 109 ЗС. Всяко лице с право на собственост върху дворно място разполага с правото и да го застроява. По силатана приращението по чл. 92 от ЗС построеното става собственост на всички титуляри на правото на собственост на терена. Премахването на процесните постройки е функция на несъмненото доказване, че те пречат на останалите титуляри на правото на собственост. Само тогава последните разполагат със субективното право да искат премахването. В случая не се доказва от събраните по делото доказателства изграденият навес с барбекю да пречат на ищеца по твърдения от него в исковата молба начин. Не се установява реално възпрепятстване на същия да упражнява правата си върху притежаваната от него 1/3 ид. ч. от дворното място.Ищецът не е изложил подробни твърдения, по какъв начин му пречат процесните постройки. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и е направил извод, че от тях не могат да се изведат категорични данни,че процесните постройки пречат на някой от титулярите на собствеността да я ползва съобразно правата си. Всеки от собствениците има достъп до двора на жилищната сграда и до барбекюто, последното не пречи на никой. Димът, който се издига при ползване не може да се счита за съществена пречка за упражняване на правата на собственост на ищеца. Освен това барбекюто е построено здраво, масивно и е пожарообезопасено, както и прилежащият му навес. То не може да се самосрути или да се самозапали, не създава никаква опасност за здравето и живота на хората. Съоръжението е построено в ъгъла на двора на жилищната сграда, на 8 метра от нея, което е достатъчно отстояние и не създава пречки за ползването на имота, вкл. упражняването правото на собственост на ищеца. Разположението на процесните постройки не отнема от видимостта на ищеца към двора. В исковата молба не се твърди и не се установява дали площта, върху която са изградени процесните обекти, преди застрояването се е ползвала от ищеца за други цели /паркиране,засаждане, отглеждане на плодове и зеленчуци/. Изградените навес и барбекю не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху неговата идеална част от имота, предвид посоченото от СТЕ, че са с размери 3,75/5,30 м. и заемат по малко от една четвърт от общата площ на дворното място. Построяването на незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,а и по делото не е установено,че обектите пречат на ищеца да упражнява собственическите си права върху имота. Те не променят начина на застрояване, характера и функциите на съсобствения имот, нито пък пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Извършеният в съсобствения имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота.В тежест на ищеца е да докаже с какво реализираното от ответниците в съсобствения имот му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем,което той не е сторил. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба с вх.№ 5307/11.07.2022г. не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касация. Първи, втори, трети, четвърти и шести въпрос са изцяло неотносими към изхода на спора предвид развилото се производство пред въззивния съд по реда на чл.294 ГПК. Те са преклудирани с оглед постановеното от първата касационна инстанция решение и дадените указания за повторното разглеждане на делото от въззивния съд. По отношение на първия въпрос следва да се посочи, че касае заключението на техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство и е изцяло неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. С оглед разпоредбата на чл.295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В разглеждания случай съгласно задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС за изясняване на спора, въззивният съд е назначил допълнителна съдебно - техническа експертиза, която е обсъдил наред с първоначалната експертиза. В заключение е приел, че материалите, с които са изпълнени процесните съоръжения, са качествени, обработени и монтирани прецизно, а обектите са изпълнени правилно и стабилно, без опасност от самосрутване и не се нуждаят от допълнително обезопасяване. В изпълнение указанията на ВКС въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност, като е достигнал до извод, че наличието на постройките в съсобственото място позволява ползването на незастроената част от него, както и на сградите. Направил е и извод, че ситуирането на постройките не пречи на упражняване правото на собственост на ищеца. Петият въпрос- относно разпределение на доказателствената тежест в процеса, не може да се приеме за релевантен, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са за изпълнена от ответника по иска доказателствена тежест относно обстоятелството дали строежът е безопасен. Изводът не се гради на неправилно разпределена доказателствена тежест, а именно да е възложена на ищеца. По отношение на строителните книжа е прието, че такива не са надлежно издадени. Седмият въпрос е изцяло неотносим, тъй като не е включен в решаващите изводи на въззивния съд, които са за недоказаност на твърденията на ищеца, че процесните строежи пречат на упражняването на правото му на собственост. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните съобразно очертания от въззивната жалба предмет на спора, е решен в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора. Според нея въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Трябва да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, свидетелски показания и изготвената по делото експертиза, въз основа на които е изложил подробни фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство като е съобразил дадените с отменителното решение на касационната инстанция указания. В останалата си част изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания и въпроси, изискващи преценка на фактите по делото, които не могат да бъдат разгледани в производството по селекция на касационната жалба. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. При този изход на спора в полза на адвокат С. В. С., в качеството му на пълномощник на ответника по касация П. З. Р., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 1 ЗА в размер на 500 лева за производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.