Определение от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петрова, срещу решение № 4102 от 11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1732/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000323005992-091-001 от 29.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 117 от 17.07.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП.

С определение № 11214 от 11.11.2025 г., производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-121/24.

С определение от 30.03.2026 г., производството по делото е възобновено с оглед постановеното решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-121/24.

Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид предметните предели на спора, с който е сезиран, намира, че неговото правилно разрешаване е обусловено и от друго решение по дело T-308/25 г. на Общия съд, образувано по преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Следва ли член 237 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази, която предвижда отговорност на трето лице при наличието на обстоятелствата, регламентирани в член 19, алинея 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс, за задълженията на юридическо лице за данък върху добавената стойност, когато:

• юридическото лице е заличено от търговския регистър след прекратено производство по несъстоятелност без процедура по предявяване на вземанията на кредиторите;

• в този случай се погасяват на основание член 739, алинея 1 от Търговския закон всички непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника;

• прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от търговския регистър са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд по оспорване на ревизионния акт по член 19 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс преди приключване на съдебното дирене и на основание норма от процесуалния закон следва да бъдат взети предвид.

2. Следва ли член 237 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на член 21, алинея 2 във връзка с член 168, точка 6 и точка 7 от Данъчно – осигурителния кодекс, която приходните органи прилагат при описаните в първия въпрос обстоятелства.

Настоящият касационен състав намира, че отговорите на въпросите по преюдициалното запитване са от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото адм. дело № 6745/2025 г. Обстоятелството, че на В. П. М. е ангажирана солидарната й отговорност за задължения за данъци и осигурителни вноски на „Вилия 2“ ООД, който е заличен търговец след проведено производство по несъстоятелност, обосновава извод за относимост на поставените в преюдициалните запитвания въпроси с настоящия предмет на делото, поради което е налице основание за повторно спиране на производството по делото, до произнасяне на Общия съд по дело Т - 308/2025.

В този смисъл е и постановената от ВАС практика /адм. д.№ 7093/2025г, ;адм. д.№ 3812/2026г.; адм.д № 900/2025г. по описа на ВАС/.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение