Определение № 472 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 889/2019 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от П. Н. Д. с искане за изменение на постановеното по делото определение №.687/17.10.19 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът неправилно е присъдил само половината от платената от страната сума за процесуално представителство; моли се за присъждане на цялата. Ответната страна М. С. Л. не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като полагащите се такива, съобразно изхода на спора, са за един адвокат /чл.78 ал.1 и ал.3, ТР 6/06.11.13 по т.д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС/. За уважаване на подобна претенция не се изисква задължително представяне на договор за правна помощ – достатъчно е да се приложат доказателства за упълномощаване на адвокат, който се е явил по делото, и такива за заплатеното възнаграждение на същия /подобен извод следва и от т.1-т.2 от ТР №.6/06.11.13 по т.д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС/. В случая е налице пълномощно за адвокатите Ч. и В. - които и са осъществили заедно процесуално представителство на ответната страна по касационната жалба П. Д. пред ВКС, изготвяйки и подписвайки отговор на жалбата от нейно име - както и фактура за 618лв. с ДДС /600лв. договорено възнаграждение и 18лв. такса/, придружена с платежен документ за извършено плащане от П.Д. по банков път на горната сума. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е постигнато съгласие за договаряне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационния съд в размер на посочената сума, то е било реално заплатено и претенцията за разноски следва да бъде уважена по аргумент от предвидените в чл.78 ал.1 ГПК условия. Доколкото съгласно цитираната разпоредба страната има право на възнаграждение за един адвокат, а процесуалното представителство е било осъществявано от двама, настоящият състав приема, че така договорената и платена сума, при липса на повече уточнения, е за двамата явявали се адвокати. В случай, че волята на страните е била същата да се заплати само за един адвокат, те са разполагали с възможност да включат подобна уговорка в съответно споразумение /договор за правна помощ или друг документ/ - като доказателства за такова не са представени. При тези обстоятелства и с оглед приложените по делото документи, настоящият състав няма основание да постанови различен извод от вече обективирания в определението по чл.288 ГПК относно разноските, респективно да присъди повече от сумата, която намира за уговорена и платена като полагаща се за един адвокат /независимо от съответствието или несъответствието й с размерите по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. С оглед на изложеното молбата за изменение на съдебния акт по реда на чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави отхвърли. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,