Решение № 15632 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4653/2013 г.

Решение № 15632 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4653/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и по касационна жалба на Найден Симеонов Иванов от гр. Драгоман против Решение № 1176/20.02.2013 г., постановено по адм. дело № 7159/12 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, е обжалвано решението в частта, с която е отменен РА № 2001108228/18.10.2011 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1082/10.05.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" за установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за размер над 2016,41 лв. до определения с РА размер - 4748,44 лв., ведно с начислените лихви за забава. С касационната жалба на Найден Симеонов Иванов се обжалва решението в останалата част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА. В касационните жалби се поддържат твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тази насока са изложени подробни съобръжения в жалбите, иска се касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение, в съответната част. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационните жалби, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, са процесуално допустими. Рагледани по същество, касационната жалба на ДД "ОДОП" е основателна в твърдението за погрешно изчислен размер на данъка в отменената част, а касационната жалба на Найден Симеонов Иванов е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени в проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 години и по ЗДДФЛ за 2007 г. С решението, предмет на обжалване пред настоящата инстанция, първоинстанционният съд е отменил установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за размер над 2016,41 лв. до определения с РА размер - 4748,44 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да мотивира акта в тази част съдът е приел, че внасяните вноски по лизингов договор за лек автомобил са в полза на трето лице и същите са признати от ревизиращите органи, включително и за последващите 2008 и 2009 г., поради което включването им в данъчната основа за облагане за 2007 г., е незаконосъобразно. Съдът е определил нова данъчна основа за облагане, която е умножил по данъчна ставка 10 на сто и е определил данък в размер на 2016,41 лв. Решението в тази част е правилно по основанието за корекция на данъчната основа и неправилно за размера на определения данък, при неприложима за този данъчен период данъчна ставка. Основателна е касационната жалба на ДД "ОДОП" в твърдението, че неправилно съдът е приложил 10 % ставка за пряк данък за 2007 г., вместо тази по таблица приложима за този данъчен период. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е изменена, ДВ, бр. 113/2007 г., в сила от 1.01.2008 г. и има действие занапред и новата разпоредба е относима към годишната данъчна основа за 2008 г., съответно за данъкът, дължим за данъчната 2008 г. По основанието за корекция на данъчната основа, не се спори. Признато е и от ревизиращия орган, че вноските по лизингов договор са правени от и за сметка на трето лице, което е признато от органа по приходите и за последващите 2008 и 2009 г., поради което неправилно тези разходи са включени при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Установена е от съда данъчна основа за облагане за 2007 г. в размер на 20 164,14 лв. Изводите на съда в тази част от решението са правилни, но съдът погрешно е приложил разпоредба, която е в сила от 1.01.2008 г. и е относима за данъчното облагане на доходи за тази данъчна година - 10 % данъчна ставка, а не за предходната - 2007 г. Данъкът, дължим за 2007 г. по приложимата скала е в размер на 4 155,39 лв., съобразно което РА в тази част следва да бъде отменен за размер над 4 155,39 лв. до определения с ревизията размер от 4 748,44 лв., със съответните лихви за забава, в какъвто смисъл следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция. В останалата обжалвана част, с решението съдът е отхвърлил жалбата на Найден Симеонов Иванов срещу РА, като неоснователна. Решението в тази обжалвана част е правилно При извършената ревизия на лицето е установено, че същият не е подавал ГДД за ревизираните години. Установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което ревизията е била извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което лицето е било уведомено. В хода на ревизията Найден Симеонов Иванов е представил Договор от 19.01.2005 г. сключен между него и "АРЗ Холдинг - 2002 " ЕООД, съгласно който дружеството възлага на физическото лице да проучи, договори и закупи от името и за сметка на възложителя необработваеми земи в землището на гр. Драгоман и Община Сливница, за което му е предоставена авансово сумата 35 000 лв. При насрещна проверка в дружеството е установено, че на името на Найден Симеонов Иванов е открита партида по с/ка 498/1 и към м. 02.2005 г. е дебитирана с посочената сума. Възраженията на оспорващия, че сумата е за разходи във връзка с Договора, са приети за неоснователни от административния орган и от съда, тъй като от страна на оспорващия не са били ангажирани доказателства за извършени разходи, а е безспорно, че сумата не е била върната на дружеството. Тази сума е приета като доход, получен от лицето, който не е деклариран и след като са приспаднати нормативно признатите разходи, сумата е обложена с пряк данък по реда на ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4 920 лв. Неоснователно е в тази част възражението на касатора, че доходът следва да се раздели по 1/2 ид. ч. за всеки от съпрузите, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). При действието на тази разпоредба, СИО се разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 19, ал. 3 СК (отм.). За данъчната 2005 ревизиращият орган е обосновал мотиви за неоснователност на твърдения за получени заеми, като недоказани и некредитиране на представени доказателства, като частни документи с недостоверна дата. Съдът е възприел изводите за некредитиране на частните документи като несъдържащи достоверна дата и непотвърдени в авторството им от насрещната страна, като в тази връзка от страна на оспорващия не са представени други доказателствена, не са правени и доказателствени искания за разпит на лицето, за което се твърди, че е заемодател, като свидетел по делото. Видно от проведеното съдебно производство, то е приключило в съдебно заседание, в което оспорващият не се е явил и не е заявил доказателствени искания. При оспорване на частни документи още в хода на административното производство, в тежест на страната, която ще се ползва от тях е било да установи доказателствената им сила с надлежни за това доказателства и доказателствени средства. Такова доказване в хода на оспорване на РА не е осъществено от страна на ревизираното лице, жалбоподател пред съда. Съдът е обсъдил всички останали твърдения на оспорващия за получен заем от физическо лице Цанка Кирова, за получен заем от съпругата му от същото дружество "АРЗ Холдинг - 2002 " ЕООД на 23.04.2005 г. в размер на 37 000 лв., за разходи за командировъчни, които след анализ на представените доказателства и отчитане доказателствената стойност на частни документи, оспорени от ответната страна, правилно е приел за неоснователни и недоказани, за което съдът е съобразявал установеното начално салдо с ревизията към 1.01.2006 г. в размер на 17 204,85 лв. При така установеното начално салдо за 2006 г., установеният размер на разходи с ревизията, не е опроверган с надлежни доказателства, за което установеното данъчно задължение за 2006 г. е в размер на 22,05 лв. и съответните лихви за забава, е потвърдено от съда като законосъобразно. Както правилно е приел съдът в тази част от съдебното решение, неоснователни са възраженията по разходите за пътувания в чужбина, тъй като лицето не е представило разходо-оправдателни документи за изплатени суми, а представеното писмено потвърждение от "Траял Корпорация", че разходите за пътуване и престой през м. ноември 2006 г. са за сметка на компанията, нямат характера на относим към спора в тази част, документ. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА за 2007 г. и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени РА в частта за определения данък за 2007 г. за размер над 4 155,39 лв. до определения с ревизията размер от 4 748,44 лв., със съответните лихви за забава, като се отхвърли жалбата срещу РА в останалата част за установени данъчни задължения за 2007 г. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за установените задължения за пряк данък за 2005 г. в размер на 4 920 лв. и за 2006 г. в размер на 22,05 лв. и съответните лихви за забава, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение