Решение № 7727 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1809/2010 г.

Решение № 7727 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1809/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ганчо Иванов Ганев, действащ и като ЕТ "Фактор-Ганчо Ганев", с адрес гр. Разград, чрез пълномощника си адв. В. Терзиева, срещу решение № 2103/07.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1452 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Ганчо Иванов Ганев, против Ревизионен акт /РА/ № 900007/12.03.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Разград, потвърден с решение № 212/14.05.09 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-Варна. В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 900007/12.03.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Разград, потвърден с решение № 212/14.05.09 г. на директора на Дирекция"ОУИ" при ЦУ на НАП-Варна, с който на Ганчо Иванов Ганев, действащ и като ЕТ "Фактор-Ганчо Ганев" са определени допълнителни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) вр. чл. 122 ДОПК за 2006 г. в размер на 31 480.86 лв. и лихви в размер на 8 642.82 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че лицата Д. Димитров, В. Димова, В. Василев, М. Маринов, Б. Филатов, Н. Колев и Р. Димитров не са предоставили в заем на ревизираното лице сумата от 131 170 лв., поради което законосъобразно ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Спазена е процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Ревизиращият екип е извършил анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК на база на приложените в данъчното досие на търговеца документи - декларации, протоколи и други и на тези събрани в хода на данъчното производство-счетоводни документи, справки и писмени обяснения и на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК е установил основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., както следва: Облагаем доход в размер на 156053.07 лв. в т. ч. доход, с който са финансирани разходите на ЕТ без да е доказан произхода на тези средства в размер на 131170 лв. Определен е дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ 35647.46 лв., от които внесен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ - 4166.60 лв. и съответно разлика за внасяне - 31480.86 лв. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че процесните 131 170 лв. не са отразени счетоводно в счетоводните регистри на жалбоподателя, съгласно изискванията на действащото счетоводно законодателство. Подробно съдът е обсъдил и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Румен Димитров, Борислав Филатов и Димитър Димитров относно произхода на средствата, които лицата за които жалбоподателят е заявил, че са му предоставили процесните суми в заем. Представените от жалбоподателя договори за сключени договори за заем, разписки за предадени суми и разписки, за връщане на заетите средства, съдът е приел, че формално отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите, но за целите на данъчното облагане същите са предмет на контрол за установяване на тяхната реалност, произхода на средствата и възможността на заемодателите по тях да предоставят договорената сума в заем. Така по отношение произходът на средствата в размер на 9500 лв, за които се твърди, че са предоставени на жалбоподателя от Димитър Минков Димитров, съдът е приел за установено въз основа на събраните при извършената насрещна проверка документи, че за периода до 30.11.2004 г. лицето е декларирало доходи които не установяват реална възможност за предоставяне на посочената сума. По отношение на лицето Ваня Василева Димова, същата е дала обяснение, че сумата от 9800 лв., която е предоставила е от упражнявана трудова дейност, като при проверка в информационните масиви в ТД на НАП ревизиращият екип е установил, че за периода до 30.05.2004 г. лицето не е декларирало доходи. По отношение на лицето Валентин Ганев Василев, същият е дал обяснения, че предоставената сума от 7000 лв. е от упражнявана дейност като ЕТ "Валли-10-Валентин Василев". От подаваните ГДД е установено, че за сумата от 1570 лв., лицето не е имало възможност да ги предостави реално на жалбоподателя По отношение на Марин Георгиев Маринов и Борислав Николов Филатов в хода на ревизията не са представени доказателства, а в съдебно заседание същите са заявили, че произхода на средствата, които са от лични спестявания и от търговска дейност, като не са представени допълнителни доказателства. Никола Имандиев Колев е дал обяснение, че сумата, която е предоставил в размер на 2000 лв., е от банков кредит от Банка ДСК в размер на 5000 лв., като от анализа на договора се установява, че към датата на предаване на сумата договорът за кредит е бил погасен. Лицето Румен Стефанов Димитров е дал обяснения, че сумата, която е предоставил по два договора в общ размер на 90000 лв. е от патентна дейност "заложна къща", декларирани в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). В хода на насрещната проверка е установено, че Р. Димитров е дал обяснения по ревизии на Сурай Белгиноз Еминов и Драгомир Димитров Тодоров за предоставени им суми, поради което е направен извода, че не е разполагал с тези суми към датата на договорите. При така установеното съдът е приел, че не са представени доказателства нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство, които да установяват произхода на средствата и тяхното реално предаване. Не е установено, че лицата са разполагали със средствата, за които се твърди да са предоставени в заем. Органът по приходите правилно и законосъобразно от извършените проверки в информационните масиви и въз основа на представените доказателства е приел, че лицата не са разполагали с тези средства, за да ги предоставят на жалбоподателя. През периодите, през които касата на търговеца е била с кредитни салда, същият е осъществявал дейността си и е извършвал разплащания по осъществените през тези периоди доставки. В случая, че дейността му е била финансирана от него като физическо лице, или чрез заемни средства от посочените лица, предоставените средства е следвало да бъдат текущо осчетоводявани през съответните месеци. При така установената липса на произхода на средствата в размер на 131 170 лв., с които е финансирана дейността на ЕТ, съдът е приел, че правилно органът по приходите приел, че са налице данни за укрити приходи. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка. Видно от доказателствата по делото настоящото ревизионно производство е повторно и във връзка с отменително решение № 602/17.10.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Варна в частта, с която е отменен РА № 800185/19.08.2008 г., относно определяне на задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2006 г. В останалата част РА № 800185/19.08.2008 г., поради необжалването му е влязъл в сила. За сумата в размер на 41 170 лв. за която се твърди от касатора, че е получена през 2004 г. от Д. Димитров - 9500 лв., В. Димова - 9800 лв., В. Василев - 1570 лв., М. Маринов - 8500 лв., Б. Филатов - 9800 лв., Н. Колев - 2000 лв., съдът е изложил подробни доводи, досежно невъзможността им с оглед реалните им доходи да предоставят тези суми, които доводи не следва да бъдат повтаряни и изцяло се споделят от настоящият състав. За сумата от 90 000 лева за която се твърди, че е получена в заем от лицето Румен Стефанов Димитров и която е използвана от собственика за финансиране разходите на ЕТ, правилно и след обстоен анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че Р. Димитров е дал обяснения във връзка с извършени ревизии на други лица, а именно Сурай Белгиноз Еминов и Драгомир Димитров Тодоров за предоставени им суми в по-ранен период от време, поради което е направен извода, че не е разполагал с процесните суми към датата на сключване на договорите за заем. В касационната жалба не се излагат конкретни доводи в тази насока, свързани с оборване констатациите в РА досежно липсата на възможност посочените лица реално да предоставят на касатора процесната сума. Неоснователен е довода в жалбата свързан с липса на корекции в частта на доставките по ЗДДС за процесната 2006 г. по влязъл в тази част РА № 800185/19.08.2008 г. Настоящото производство е по особения ред на чл. 122 от ДОПК и във връзка с установяване на задължения на физическо лице по ЗОДФЛ (отм.). На следващо място е неоснователен довода, че възможностите на заемодателите да предоставят в заем процесните суми е без значение, както за отчетността на ЕТ, така и за размера на дохода от стопанска дейност за 2006 г., тъй като единствен кредитор на предприятието на търговеца е собственика - Ганчев. През периодите, когато касата на търговеца е била с кредитни салда от касата на търговеца са извършвани разплащания по осъществени доставки, т. е. разполагал е с необходимите за това парични средства, които обаче не са осчетоводени в предприятието на търговеца и са с неустановен произход. Процесните суми не са осчетоводявани текущо. Заприходяването на средства се извършва с първични счетоводни документи и след като такива липсват, правилно съдът е приел, че е нарушен принципът на документална обоснованост и на текущото начисляване на паричните средства по касата. Неоснователен е довода за неправилност на решението, поради приетото от съда наличие на предпоставките по чл. 122 от ДОПК. С годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. касаторът е декларирал данъчна основа за общ годишен данък формирана като сбор от данъчни основи за доходи от дейност като ЕТ. В резултат на текущо регистриране в счетоводството на търговеца на извършени ефективни разплащания с парични средства по сметка 501 каса, се е формирал кредитен остатък. Поради необходимост от осигуряване на средства във връзка с разплащанията е използвана от собственика процесната сума от 131 170 лева за финансиране на разходите на ЕТ. С оглед изложеното по-горе произхода на тези суми не е установен, поради което е налице и подлежащ на облагане доход с който са финансирани разходите на ЕТ. Именно във връзка с тези констатации органа по приходи и съдът са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. За процесната 2006 г. са формирани кредитни салда по сметка Каса, за които касаторът е представил справка, че същите са от неотразени в счетоводните регистри получени суми от физически лица с цел разплащане на задълженията на фирмата към доставчиците. Факта на липсата на осчетоводяване е установен и от заключението на ССЕ. Представени са РКО за върнати суми без номера от м. 12.06 г., за които касаторът е твърдял, че е допусната грешка и че средствата са върнати не от ЕТ, а от физическото лице. В тази част вещото лице по приетата ССЕ е заявило, че процесните суми не са осчетоводени в счетодните регистри на касатора, като не може по категоричен начин да се определи, каква част от покупките е извършена с процесната сума и каква част са платени със заемни средства, за които е прието в хода на ревизията, че са с доказан произход. Предвид на изложеното не се констатираха твърдяните касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение