Решение № 5075 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора против решение № 988/23.05.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба, П. С. Х., лично и в качеството си на законен представител на Б. П. Х. изразяват становища за неоснователност на същата. Представят писмен отговор чрез адвокат Михайлова, с който молят първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират разноски под формата на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът С. Х., от гр. Търговище не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 988/23.05.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. Административен съд – Сливен е отменил по жалба на П. С. Х., от гр. Нова Загора, действащ лично за себе си и като законен представител на малолетната Б. П. Х. заповед № ЗД/Д-СН-НЗ-002/13.01.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора, с която е разпоредено да се предоставят краткосрочни социални услуги (за срок от 6 месеца) „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Обучение и придобиване на умения“, реализирани от Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) – [населено място], по отношение на детето Б. П. Х. и неговия баща П. С. Х.. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби – основание за отмяната и по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Б. Х. е родена от брака на П. и С. Х., който е прекратен, но страните продължават своите спорове относно упражняването на родителските права. След прекратяване на брака детето живее в дома на бащата. Административното производство е образувано след сигнал, че при малолетната Б. е налице риск от родителско отчуждение. Констатирана е необходимост от осигуряване на социално-психологическо консултиране на детето и от ползване на социални услуги в общността, като от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора са издадени три направления за ползване на социални услуги, които са провеждани в Център за обществена подкрепа – [населено място]. Бащата и неговото разширено семейство полагат усилия да разпознават и отговарят на емоционалните нужди на детето, поощряват срещите между него и другия родител. Изготвяни са периодични социални доклади, като в един от тях е констатирано, че от 06.12.2024 г. детето е отказало да пребивава при майка си в гр. Търговище. Обсъдени са с бащата възможностите за насочване на Б. към друга социална услуга, отчитайки риска от родителско отчуждение и необходимостта от пълноценни контакти и с двамата родители. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора е приел, че предвид липсата на ефективни резултати ползването на социалните услуги в ЦОП – [населено място] следва да бъде прекратено и на бащата и детето трябва да бъдат предоставени други такива в ЦСРИ – [населено място]. Въз основа на социален доклад от 13.01.2025 г. е издадена и оспорената в производството пред Административен съд – Сливен заповед № ЗД/Д-СН-НЗ-002/13.01.2025 г., с която на основание чл.20, ал.4, т.1 ППЗЗДт, във връзка с чл.15, т.1, т.2 и т.5 от Закона за социалните услуги е разпоредено да се предоставят краткосрочни социални услуги (за срок от 6 месеца) „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Обучение и придобиване на умения“, реализирани от Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) – Сливен. Изготвеният заключителен социален доклад по случая от Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора сочи, че П. Х. е с положително отношение към образованието на своята дъщеря, осигурява й необходимия достъп до социални, здравни и образователни услуги, детето харесва посещаваното от нея учебно заведение, в което е изградила емоционална връзка с останалите деца, не изпитва тревожност когато е в детската градина, посещава извънкласни дейности, в т.ч. уроци по пиано и народни танци. Обстановката в дома на бащата е спокойна. Б. съжителства заедно със своята по-голяма сестра С., а отношенията в семейството са изградени в дух на доброжелателство и уважение. Сериозно негативно въздействие върху психиката на детето имат конфликтите между нейните родители. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение. Фактическият състав на нормата съдържа две основания в условията на алтернативност - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родители, попечители, настойници или лица, които полагат грижи за детето. Фактите по спора отричат съществуването и на двете предпоставки. Необосновани са фактическите установявания на органа за липса на напредък в работата с малолетната Б.. Обстоятелството, че за период от няколко месеца тя е отказала да има контакти с майка си не обосновава неефективност на ползваните социални услуги. Правилни са изводите на съда, че предоставянето на социалните услуги в съседен град е свързано с пътуване, което неминуемо ще доведе до затруднения и ограничение на свободното време на страните, чието ефективно използване в гр. Нова Загора би било далеч по важно и значимо за страните по спора. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие серия С № 0000092450 възлизат на сумата от 1000,00 лева, чиято еврова равностойност е 511,29 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение