Определение № 4 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 4305/2013 г.

Производството е образувано по молба на [фирма] по чл.248 от ГПК,с която е направено искане за изменение на решение №60,постановено на 07.07.2016г. по настоящото дело, като присъдената в негова тежест държавна такса от 9270 лв. бъде изменена в размер на действително дължимата такава от 2800 лв. Ответниците по молбата Ю. К. Д. и Л. Т. Д. не вземат становище. Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и при съобразяване данните по делото, счита, че не са налице законоустановените предпоставки за уважаване на направеното в нея искане. Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. К. Д. и Л. Т. Д. срещу [фирма],с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ – за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – страдания,поради смъртта на дъщеря им К. Ю. Д.,загинала на 18.01.2007г. при ПТП в размер на по 70 000 лв. или общо 140 000 лв.,ведно със законната лихва и при условията на евентуалност - срещу деликвента А. Н. Т. при правно основание чл.45 от ЗЗД.По така предявените искове се е дължала държавна такса в размер на 5600 лв.,но с разпореждане от 15.05.2009г. ищците са били освободени от нея. Първоинстанционният съд е уважил частично исковете срещу първия /предпочитан/ ответник до размер на 98 000 лв. или по 49 000 лв. за всеки от ищците,като за разликата до пълния предявен размер исковете са отхвърлени.Срещу решението са подадени въззивни жалби,както от ищците,така и застрахователя,като последният е внесъл държавна такса по жалбата си в размер на 1960 лв. По жалбата на ищците се е дължала държавна такса в размер на 840 лв.,която, поради освобождаването им, не е внесена.С решението на САС е отменено изцяло първоинстанционното решение и исковете срещу застрахователя са отхвърлени като неоснователни,а евентуално предявеният такъв срещу деликвента е уважен в претендирания размер. Решението на въззивния съд е обжалвано изцяло от ищците Д.,по чиято жалба /с оглед допускането й до касационен контрол и разглеждането й по същество/ се е дължала държавна такса в размер на 2830 лв. /от която същите са били освободени/. С решението си от 07.07.2016г. ВКС,ТК,Първо отделение е уважил изцяло предявените от Д. срещу [фирма] искове,като е осъдил последния да им заплати общо сумата 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. При този краен изход на спора между страните на основание чл.78 ал.6 ГПК застрахователното дружество следва да заплати всички дължими за производството пред всички инстанции държавни такси,от които – 5600 лв. за производството пред СГС, 840 лв. за производството пред САС и 2830 лв. за производството пред ВКС. Общата сума на дължимата от осъденото дружество държавна такса възлиза на 9270 лв.,която и е присъдена с решението от 07.07.2016г. Поради това настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира,че не са налице основания за изменение на решението му,а молбата на [фирма],като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия,състав на Първо търговско отделение