Определение № 483 от 12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2019 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №8423 от 04.10.2010 г. на Л. Г. К. и Б. В. К., двамата със съдебен адрес – София, чрез пълномощника им адвокат В. Волева, срещу определение №328 от 17.09.2019 г. по гр. дело № 3434/2019 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. С определението е оставена без разглеждане молбата на Л. Г. К. и Б. В. К. за отмяна на на влязлото в сила определение № 942/25.02.2019 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 982/2018 на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение у необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна в производството по чл. 303 ГПК – иска се отмяна на определение № 942/25.02.2019 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 982/2018, с което е потвърдено определение № 8101/28.08.2018 на Благоевградския районен съд по ч.гр.д. № 291/2018, с което е върнато като просрочено възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и частна жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение. Посочено е, че съдебните актове от категорията на определенията не са сред кръга на отменяемите по този ред актове, тъй като не разрешават със сила на пресъдено нещо спор за материално право. Върховният касационен съд се е позовал на т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 год. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Правилно е прието в обжалваното определение, че се иска отмяна на акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, доколкото определенията не са от категорията актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право и не обвързват страните. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чиито задължителни разяснения, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.