Определение № 3725 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2022 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 от ГПК. Постъпило е искане вх. № 11801 от 28.09.2023 г. от частния съдебен изпълнител С. П., рег. № .............. при КСЧИ, за превеждане по негова сметка на внесената от С. П. А. на 5.12.2022 г. сума в размер на 34 422,61 лв. като обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение № 1165 от 22.08.2022 г. по в.гр.д.№1201 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което се потвърждава първоинстанционното осъдително решение за тази сума. Съдебният изпълнител счита, че след като въззивното решение е влязло в сила, гаранцията следва да послужи за удовлетворяване вземането на кредитора. Взискателят П. Н. счита, че искането е основателно. Длъжникът С. П. А. не взема становище по искането в предоставения му срок. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 4345 от 8.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4321 е спряно изпълнението на решение № 1165 от 22.08.2022 г. по в.гр.д.№1201 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 260243 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 14404 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 14 състав. С първоинстанционното решение С. П. А. е осъден да заплати на П. В. Н. на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД сумата от 15 000 евро, представляваща главница по договор за заем, както и сумата от 2 600 евро, представляваща общ сбор от мораторна лихва върху сумата от 7000 евро от 31.12.2017 г. до 4.11.2019 г. и върху сумата от 8000 евро от 30.03.2018 г. до 4.11.2019 г. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решение № 260243 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 14404 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 14 състав, за осъждане на С. П. А. да заплати на П. В. Н. на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД сумата от 15 000 евро, представляваща главница по договор за заем. В останалата част, с която е потвърдено решение № 260243 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 14404 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 14 състав, за осъждане на С. П. А. да заплати на П. В. Н. сумата от 2 600 евро, представляваща общ сбор от мораторна лихва върху сумата от 7000 евро от 31.12.2017 г. до 4.11.2019 г. и върху сумата от 8000 евро от 30.03.2018 г. до 4.11.2019 г. решението на Софийския апелативен съд е оставено в сила с решение № 157 от 2.11.2023 г. на III ГО на ВКС по настоящото дело. При тези данни искането на съдебния изпълнител е основателно. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на длъжника да заплати на взискателя внесената като обезпечение сума, вече е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Целта на внесеното обезпечение е да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане. Ето защо внесената сума трябва да бъде освободена и да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител, който е образувал изпълнително дело за погасяване на процесното вземане, чието съществуване е потвърдено с актовете на ВКС. В този смисъл относно възможността съдът да преведе сумата по сметката на съдебния изпълнител са мотивите на т.2 на ТР № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение