Определение № 8914 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административно-процесулания кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Транс Радиал 2000“ ЕООД, ЕИК 205743465, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя Р. Гроссманн, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Николов, за изменение на решение № 6219 от 10.06.2025 г., постановено по адм.д. № 4958/2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение в частта му за разноските. В молбата са изложени твърдения, че по отношение на разноските по данъчни дела приложение следва да намери разпоредбата на чл. 161 Данъчно-осигурителния процес (ДОПК) във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се също, че страните са равнопоставени в процеса и определянето на възнаграждението на юрисконсулта в зависимост от страната по делото би нарушило принципа на равенството. В подкрепа на тезата си, молителят се позовава на Решение № 10 от 29.09.2016г. на Конституционния съд по дело № 3/2016 г. и Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Иска Върховният административен съд да измени решението си в частта му за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София не е изразил становище по основателността й. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което е допустима. Разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 6219 от 10.06.2025 г. постановено по адм.д. № 4958/2025 г., Върховния административен съд, състав на първо отделение е отменил решение № 7379 от 04.03.2025 г. постановено по адм. д. № 3555/2024 г. на Административен съд – София град, като вместо него е постановена отмяна на РА № Р-22221423003072-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 245/22.02.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. 01.2022 г. е ангажирана отговорност на "Транс Радиал 2000" ЕООД по чл. 177 ЗДДС по доставки по фактури на "Коми Сток" ЕООД в размер на 89 749, 60 лв., и лихви в размер на 18 265, 84 лв. С решението, настоящият касационен състав е осъдил Национална агенция по приходите София да заплати в полза на "Транс Радиал 2000" ЕООД разноски по делото за всички съдебни инстанции в общ размер на 1 964,12 лв. В мотивите на съдебния акт е посочено изрично, че тази сума включва – „50 лв. държавна такса за първата инстанция, 150 лв. за частна жалба срещу определение на АССГ, 864,12 лв. за държавна такса за настоящата съдебна инстанция и по 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една инстанция, дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, определено при условията на чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение в полза на дружеството е неправилно определен, като същият следва да бъде изчислен при условията на чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, а не при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП). Искането е неоснователно. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. В настоящия случай дружеството „Транс Радиал 2000“ ЕООД е представлявано пред Върховния административен съд от юрисконсулт М. Николов. В ДОПК липсва уредба относно заплащането на възнаграждението, когато юридическото лице се представлява от юрисконсулт, поради което при условията на § 2 ДР ДОПК намират приложение нормите на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт; Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Според чл. 25, ал. 1 НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Съгласно чл. 25, ал. 2 на цитираната Наредба за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. При тази нормативна регламентация изложеният в молбата довод, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи при условията на Наредба № 1 за минималните размери за адвокатската помощ, а не при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, както и че по този начин се нарушава принципа за равенство на страните в процеса, е неоснователен. В случая молителят се позовава на нормата на чл.161 ДОПК, която гласи, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Въпросната норма е специална, намира приложение само по отношение на юрисконсултското възнаграждение на процесуалните представители на администрацията, поради което не може да се тълкува и прилага разширително. Позоваването на решението на Конституционния съд по конст. дело № 3/2016 г. в случая е несъстоятелно, тъй като същото е постановено по отношение на чл. 78, ал. 8 ГПК и то преди изменението на нормата в сегашната й редакция. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че молбата на „Транс Радиал 2000“ ЕООД, за изменение на решение № 6219 от 10.06.2025 г., постановено по адм.д. № 4958/2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл.144 АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,