Определение № 778 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. чрез пълномощник адв. А. А. В. адвокатска колегия против въззивно решение 1857 от 09.12.2014г. по в. гр. дело № 2309/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2962 от 03.06.2014г. по гр. дело № 16951/2014г. на Варненски районен съд за изменяване размера на определената с решение по гр. дело № 1822/2003г. на Варненски районен съд издръжка дължима от Н. П. Н. на А. Н. Н. [дата на раждане] чрез неговата майка и законна представителката Д. Р. Й. като увеличава същата от 45 лв. месечна на 200 лв. месечно, считано от датата завеждане на исковата молба 19.11.2013г. с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси - следва ли съдът да съобрази възможностите на родителя да дава издръжка при определянето на размера на изменената издръжка; следва ли съдът да определи общия размер на издръжката давана от двамата родители и да разпредели конкретния размер по отношение на всеки родител; следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение и следва ли да извърши допълнителни действия при недостатъчност на доказателствата. Жалбоподателят се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представя съдебни решения на Върховния касационен съд по приложението на чл. 150 СК; по чл. 146 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК; и по чл. 235, ал. 2 ГПК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът Д. Р. Й. като майка и законна представителка на малолетния А. Н. Н. чрез пълномощник адв. С. П. В. адвокатска колегия в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 150 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Настоящият съдебен състав намира, че преди да се пристъпи към разглеждането на въпросите относими към правилността на обжалваното решение, следва да се провери дали същото е допустимо - служебно задължение на съда, което намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, независимо дали допустимостта на въззивното решение е подведено под основанията за допускане на касационно обжалване. В този смисъл тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. От проведеното пред първоинстанционния съд на 14.05.2014г. първо съдебно заседание е видно, че ищецът е поискал произнасяне на неприсъствено решение. Съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 239 ГПК - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не се е явил в първото заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, поради което постановеното на 03.06.2014г. решение е неприсъствено. Това решение по разпореждане на закона не подлежи на обжалване - чл. 239, ал. 4 ГПК. То не може да бъде проверено от по-горната инстанция по пътя на инстанционния контрол. Защита на ответника срещу неприсъствено решение е уредена в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК - чрез искане за отмяна, или с нарочен иск. Подадената от ответника въззивна жалба не е разгледана като молба по чл. 240 ГПК, тъй като не съдържа основанията за отмяна, което поставя въпроса за допустимостта на въззивното решение, постановено по жалба на ответник срещу неприсъствено решение. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване. Както се посочи, за допустимостта на решенията, съдът следи служебно и във фазата по допускане на касационното обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.