Определение № 5854 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Аида Фрут ЕООД, против Определение № 3874/01.04.2026г., постановено по адм. дело № 2784/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АСП). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението поради това, че е направен неправилен правен извод за просрочие на жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Кмета на община Минерални Бани, обл. Хасково. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане преписката на органа с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Кмет на Община Минерални бани, чрез юрисконсулт Костадинова, с писмено становище оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното определение оставено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Касае се за прекратително определение на АСП, преграждащо по характера си достъпа до съд на поставения за разглеждане спор. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Аида Фрут ЕООД срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Минерални бани да се произнесе по два броя заявления за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, съответно с №№ 1932/24.04.2025г. и 1933/24.04.2025г. по описа на администрацията и производството по делото е било прекратено. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че Аида Фрут ЕООД е подала молбата си против формиралия се мълчалив отказ на Кмета на Общината по двете заявления извън нормативноустановения срок за оспорване на същия. Изводите си в тази насока е обосновал с обстоятелството, че Аида Фрут ЕООД е депозирало жалбата си пред съдебния орган АС-Хасково на 27.11.2025г., а срокът за произнасяне на Кмета е изтекъл на 15.05.2025г. Според съдебния състав такаустановеното обосновавало извод за изтичане на срока за обжалването му по чл.84, ал.2 от АПК. Съдебният състав е отчел наличието на две хипотези в цитираната норма и е изложил съображенията си за това, че е изтекъл по-продължителния шестмесечен срок за оспорване, поради което жалбата била просрочена. Обжалваното определение е правилно, макар по мотиви различаващи се частично от тези, изложени от страна на първоинстанционния съд. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила, които да съставляват основания за отмяната му. Производството пред административния орган правилно е било преценено от страна на първостепенната инстанция като такова по реда на чл. 61, ал.1, вр. чл.52, ал.1 от Закона за водите. Неправилно в този случай спрямо жалбоподателя е бил приложен общия 20-дневен срок за постановяване на административния акт, предвиден чл.61, ал.2 ЗВ, вместо по-краткия 10-дневен такъв предвид обстоятелството, че заявителят е земеделски стопанин и именно в това си качество е обосновал правен интерес да поиска съответните разрешителни. Същият срок обаче, бележи само началото на сложен фактически състав, който включва още10 дни за изготвяне на съобщение по чл.62а ЗВ, 14-дневен срок по чл. 64 ЗВ за депозиране на възражения по съобщението, както и 14-дневен по чл.67 ЗВ за произнасяне на органа. Касае се за общо 48-дневен срок за реализиране на пълното производство по постановяване на краен административен акт. Действително, производството би могло да приключи неблагоприятно за частния жалбоподател и веднага след проверката по чл.62, ал.1 ЗВ, т.е. веднага след изтичане на първият десетдневен срок, но доколкото изричен акт за отказ по чл.68 т.3а ЗВ органът не е издал, у страната са били налични легитимни очаквания, че производството преминава успешно през тази първа фаза. По тази причина приложим е по-дългият срок. Същият В този случай следва да се приеме, че срокът за произнасяне на органа е изтекъл на 11.06.2025г., като срокът за оспорване на мълчаливия отказ е започнал да тече от следващия ден – 12.06.2025г. Към този момент приложими са били разпоредбите на чл.84, ал.2 АПК и чл.149, ал.2 АПК в предходните им редакции, предвиждащи 1-месечен срок за оспорване на мълчаливите откази както пред административен орган, така и пред съд. Съгласно §40 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр.63 от 01.08.2025г.) неприключилите производства пред адм. орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Т.е. срокът за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 12.07.2025г., ирелевантно кой ред за оспорването му е избрал жалбоподателят. По тази причина правилен се явява крайният правен извод на първоинстанционния съд за просрочие на депозираната жалба. Неправилни са обаче мотивите, изложени от съдебния състав за приложимост на по-дългия шестмесечен ( а в актуалната към онзи момент редакция – двумесечен) срок за оспорване на формирания мълчалив отказ. Предпоставките за прилагането му са ясни и ограничени, същият касае единствено ситуации, в които на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството. Конкретната хипотеза не е такава, касае се за производство образувано по инициатива именно на частния жалбоподател, поради което спрямо него органът не дължи уведомяване. Неоснователно се явява и възражението на частния жалбоподател, че срокът за оспорване на мълчаливия отказ би следвало да се брои от уведомяването му за писмото на Областния управител на Област Хасково. Подобна хипотеза е необоснована, тъй като самата жалба до Областния управител в конкретния случай е просрочена. Тя е била депозирана едва на 31.10.2025г., като частният жалбоподател не би могъл да черпи благоприятни за себе си процесуални права от собствените си процесуални пропуски още повече, че в тази хипотеза по-горестоящият орган не се е произнесъл с решение, нито е формирал надлежен мълчалив отказ. Възприемане на обратното становище би означавало, че разпоредбата на чл.149, ал.3 АПК винаги би могла да се използва като способ за заобикаляне на закона и възстановяване на пропуснатия процесуален срок за оспорване по чл.149, ал.1 АПК, какъвто не е смисълът на тази норма. Въз основа на изложеното, определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и заявените претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответния орган, такова следва да бъде присъдено в размер на 51,13 евро на основание чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,