Определение № 3597 от 09.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община В. П. М. срещу въззивно решение № 765 /08.07.2024 г. по в.гр.д. № 1137/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение и вместо това исковете на В. М. срещу Техническия университет – В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба Техническия университет – В. не е подал писмен отговор.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Ищецът е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ поради съкращаване на щата на длъжността помощник-ректор на ТУ - В..

Покани за заседанието на 10.07.2023 г. на Академичния съвет (АС) на ТУ – В. са били изпратени на електронните пощи на всички членове на АС, присъствали са 38 от 45 члена на АС, присъстващите са взели решение за промени в административната структура – за закриване на длъжността и щатната бройка на помощник-ректор, никой не е бил против, петима са се въздържали.

Заповедта от 11.07.2023 г., послужила като основание за прекратяване на отношенията с В. М., почива на взетото решение на Академичния съвет от 10.07.2023 г. Решението е вътрешно-служебен акт, с който университетът осъществява академична автономия и самоопределение.

По довод за неговата нищожност поради постановяването му от некомпетентен орган, въззивният съд е изложил мотиви, че съгласно практиката на ВАС този акт не подлежи на обжалване по административен ред, но е извършил проверка на неговата законосъобразност.

Въззивният съд е приел, че именно Академичният съвет (АС) е ръководният орган за управление на висшето училище, който е компетентен да вземе решение за закриване на щатна бройка). Евентуалните нарушения по свикването и провеждането на заседанието на АС могат да са основания за нищожност само ако са се отразили на кворума, необходим за вземането на решението. В случая на проведеното на 10.07.2023 г. заседание са присъствали 38 от 45 членове на АС, което е повече от изискуемите 30 души (2 /3 от списъчния състав), което означава, че е бил налице кворум за вземане на решения от ръководния орган.

Неоснователно е и второто възражение, че заседанието на АС е било председателствано от нелегитимен ректор, тъй като избраният ректор не е имал сключен договор за управление с Министъра на образованието. Такъв договор според закона (чл.31, ал.1 ЗВО) се сключва с избрания вечер ректор, а сключването на договор за управление не е елемент от фактическия състав на избора на ректор на висшето училище.

В заключение въззивният съд е приел, че решението на АС за закриване на щатна бройка е валиден акт на ръководен орган на университета.

Въззивният съд е разгледал довод дали има фиктивно закриване на бройката „помощник-ректор“ и дали е налице идентичност със създадената бройка „заместник-ректор административна и стопанска дейност“.

Въззивният съд е приел, че функциите на двете длъжности далеч не са идентични, първите са далеч по-ограничени и по-скоро изпълнителски, вторите са по-обхватни, включват и контролни, представителни и властнически правомощия, които са обсъдени.

Така въззивният съд е приел извода, че в хипотеза, когато се съкращава единствена или всички бройки работодателят не е задължен да извършва подбор.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

1. Работодателят има ли право да съкрати длъжност, предвидена в нормативен акт и да прехвърли трудовите функции на новосъздадена длъжност?

Въпросът не е обуславящ, с исковата молба не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението, съгласно диспозитивното начало само такива доводи (наведени с исковата молба) подлежат на разглеждане.

Не е налице противоречие с посочените решение по гр.д. № 284/2013 г. на IV г.о. на ВКС и с ТР по тълк.д. № 5/2019 на ОСГК на ВКС, в които такъв въпрос не е поставен и не е разрешен.

Посочените от жалбоподателя решения на ОС и СГС не формират съдебна практика на ВКС и не могат да обосноват наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.

2. Валидни и законосъобразни ли са решения на Академичния съвет, ако в тях не е взел участие нито един член от Съвета на настоятелите поради несъставянето му и липса на редовно уведомяване?

Въпросът не е обуславящ, с исковата молба не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението, съгласно диспозитивното начало само такива доводи подлежат на разглеждане.

По наведените доводи въззивният съд е приел, че от значение е дали на заседанието на АС е бил формиран кворум, установено е, че са присъствали 38 от общия брой 45 от членовете, кворум е бил формиран и решението е взето с необходимото мнозинство.

Не е налице противоречие с посоченото решение по т.д. № 1497/2023 г. на II т.о., в което не е разглеждан такъв въпрос, а въпрос за законосъобразност на решенията на ОС на акционерите в АД, в случай, че на заседанието на СД, на което е взето решение за свикването му, не е участвал поради нередовното му уведомяване член на управителния орган… освен ако всички акционери присъстват или са представени – въпросът и отговорът са по приложението на ТЗ.

3. Въпрос по приложението на чл.10, ал.2, т.10 ЗВО:

Може ли да се приеме, че ако избраният от ОС на университета за ректор няма сключен договор за управление, той може да упражнява валидно правомощията си?

Сочи се противоречие с решение на РС Варна, което не осъществява допълнително основание за допускане на касационно обжалване.

4. По приложението на чл.235, ал.2 вр. чл.12 ГПК:

При постановяване на своето решение длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и свидетелски показания за злоупотреба с право, които доказват твърдението за фиктивно съкращаване на щата.

С исковата молба е наведен довод за фиктивност на съкращаването на щата. Въпросът не е разрешен от въззивния съд както се твърди. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и свидетелски показания. Изложил е мотиви за неоснователност на този довод за фиктивно на съкращаване на щата, след като е сравнил трудовите функции по двете длъжностни характеристики.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил списък и доказателства за направени разноски. Поради което разноски н следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът