Определение № 9 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2395/2018 г.

Постъпила е молба от Х. И. А. за изменение на определение № 7 от 10. 10. 2018 г. по настоящото дело, като бъде отменено постановеното с него спиране на изпълнението на арбитражно решение от 16. 08. 2018 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив в частта, с която на молителката са присъдени разноски в размер на 1036, 50 лв. За да се произнесе Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид следното: В исковата молба, с която е предявен иск по чл. 47 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражното решение от 16. 08. 2018 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение в частта, с която ищцата Х. И. А. е осъдена да заплати на ответника „БЕЛ ВЮ“ ЕООД сумата 2 350 евро, възнаграждение по договор за посредничество от 11. 10. 2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20. 04. 2018 г. до окончателното й изплащане. С определение № 7 от 10. 10. 2018 г. настоящият състав е уважил така направеното искане, като е постановил спиране изпълнението на арбитражното решение. При тези данни искането за изменение на определение № 7 от 10. 10. 2018 г. е неоснователно, тъй като с това определение не е спряно изпълнението на арбитражното решение в частта, с която „БЕЛ ВЮ“ ЕООД е осъдено да заплати на Х. И. А. разноски в размер на 1036, 50 лв. Спирането на изпълнението на арбитражното решение е постановено по искането на Х. А. и съответно на него има за предмет само решението в частта за осъждане на ищцата да заплати главница и законна лихва върху нея, считано от 20. 04. 2018 г. до изплащането й. Следва да се изтъкне, че с постановяване на решението по предявения иск по чл. 47 ЗМТА /в случая е постановено решение по делото за прогласяване нищожността на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на арбитражното решение/ отпада основанието за спиране на изпълнението на арбитражното решение по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА, без да е необходимо постановяване на изрично определение за отмяна на определението за спиране на изпълнението на акта на арбитража. По тези съображения искането на Х. И. А. за изменение на определение № 7 от 10. 10. 2018 г. по настоящото дело следва да се отхвърли. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение