Определение № 64 от 02.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 586/2012 г.

Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на съдията-докладчик от Софийски районен съд за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на съда НЧХД № 787/2012 г.-98 н.с. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело като НЧХД № 787/2012 г. е образувано пред Софийския районен съд по тъжба на Д. И. К.-О. от В. срещу Л. Б. Б. от същия град за престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.3 вр.чл.147, ал.1 от НК, извършено срещу нея в качеството й на длъжностно лице – съдебен изпълнител в състава на РС-Велинград. Съдията-докладчик от СРС счита, че тъй като и двете страни живеят във Велинград, то за постигане на „процесуална икономия и бързина” следвало делото да се разгледа от съда по местоживеенето им, но като не е съобразил разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК делото да се разгледа от безпристрастен съд, което не би се постигнало при положение, че едната страна по делото е в структурата на този съд и на председателя му е било възложено да извърши проверка по сигнала на привлеченото към отговорност лице. При това положение ВКС намира, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като СРС продължи разглеждането на делото. Поради изложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение