Определение № 2632 от 14.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1500/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Сдружение Футболен клуб ВЕКТА“, [населено място], срещу определение № 175 от 08.05.2024 г. по ч.т.д. № 227/2024 г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение в протокола на събрание на кредиторите от 18.03.2024 г. по т.д. № 919/2008 г. на Пловдивски окръжен съд за заместване на кредитора „Векта“ ООД /н/ с цесионера „Сдружение Футболен клуб ВЕКТА“, [населено място], като недопустима и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът тълкувал нормата на чл. 613а ТЗ и възприел становище за необжалваемост на посоченото определение като непопадащо в приложното поле на същата. Посочил е също, че определението не попада сред актовете на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изричната му обжалваемост не е предвидена в закона, нито е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. С тези съображения, съдът приел частната жалба за недопустима и прекратил производството по делото. Жалбоподателят оспорва този извод, аргументирайки качеството си на кредитор на длъжника в несъстоятелност с извършената цесия между кредитора с прието вземане „Векта“ ООД /н/ и цесионера „Сдружение Футболен клуб ВЕКТА“, [населено място]. Посочва, че настъпилото правоприемство незаконосъобразно е било отречено от съда по несъстоятелност на „Градски транспорт Пловдив“ АД /н./ с определението от протокола на събранието на кредиторите от 18.03.2024 г., като по този начин се прегражда делото по отношение на „Сдружение Футболен клуб ВЕКТА“, [населено място], което следва да замени цедента „Векта“ ООД /н/ в производството по несъстоятелност на „Градски транспорт Пловдив“ АД /н./. В допълнение излага съображения и оплаквания за незаконосъобразното развитие на производството по несъстоятелност, изразяващо се в недопустимо ревизиране на влезли в сила решения от Пловдивски окръжен съд. В тази връзка, жалбоподателят моли за „инцидентно“ прогласяване на нищожността на определение № 658/27.03.2014 г. по т.д. № 912/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и за определяне на реда на удовлетворяване на кредиторите по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Пловдивски апелативен съд е протоколно определение, обективиращо решенията на събранието на кредиторите на длъжника в несъстоятелност /л. 11163 от том 34 на т.д. № 912/08 г. на Пловдивски окръжен съд/. Нормата, регламентираща протоколирането на тези решения, е чл. 677, ал. 3 ТЗ. Съгласно задължителните разяснения в т.6 от ТР №1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС обжалваемостта на съдебните актове в производството по несъстоятелност винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ. В чл. 613а, ал.1 от ТЗ са изброени изчерпателно актовете /решения и определения/, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. В обжалваната част от протоколното определение съдът е обективирал воля, с която оставя без уважение искането на жалбоподателя да бъде заместен в производството по несъстоятелност на мястото на кредитор с прието вземане, като по този начин бъде допуснат да участва в общото събрание на кредиторите с право на глас. Протоколът от събранието на кредиторите не е акт на съда по несъстоятелността, който не е сред изрично изброените в чл. 613а, ал. 3 от ТЗ и затова не подлежи на обжалване по общия ред на ГПК. В Търговския закон липсва предвиден инстанционен контрол на посочения съдебен акт. В тази връзка изложените от жалбоподателя аргументи по отношение определение № 658/27.03.2014 г. по т.д. № 912/2008 г. на Пловдивски окръжен съд са изцяло ирелевантни за настоящото производство и е извън компетентността на настоящия състав да се произнесе по валидността, допустимостта или правилността на определението по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, в каквато насока са всъщност исканията на жалбоподателя. Атакуваното определение няма и преграждащ характер за развитието на производството на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Настъпването на правните последици на договор за цесия спрямо трети лица и длъжника е обусловено от надлежното му съобщаване на последния от предишния кредитор съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото са представени уведомления за Договора за прехвърляне на вземания от 01.07.2013 г. между „Векта ООД“ и СФК „Векта“ до временния синдик на „Векта“ ООД /л. 11127 от т.д. № 912/08 г. на ПОС/ и до синдика на „Градски транспорт – Пловдив“ АД /л. 11128 от т.д. № 912/08 г. на ПОС/. Правомощията на временния синдик съгласно чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 635, ал. 1 ТЗ не включват извършването на действия по приемане на уведомлението за извършената цесия, а уведомяването на длъжника на цедента е без правно значение. С тези съображения съдът по несъстоятелността е постановил определение № 260102/26.02.2024 г. по т.д. № 912/2008 г. /л. 11129/, давайки възможност на цесионера да съобщи надлежно извършената цесия, като едва след това да се продължат действията по конституирането му като кредитор в производството на мястото на цедента. При промяна на обстоятелствата съдът ще постанови нов акт, констатиращ надлежно извършената цесия, от което се извежда и липса на предграждащ характер на постановеното определение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,