Решение № 6041 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 95/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. И. В. от гр. София против решение № 36640 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1299 по описа на Административния съд София - град за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявения от Й. В. иск срещу Столична община за заплащане на обезщетение в общ размер общо на 9 109.78 лева, за претърпени имуществени вреди, в следствие на твърдян издаден незаконосъобразен акт – удостоверение за наследници и незаконосъобразно бездействие на служител в столична община (СО), която сума представлява вреди от присъдени разноски в тежест на В. по гражданско дело 13368/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Столична община, в писмен отговор оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-София-град. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага на съда да отмени обжалваното решението и да се произнесе по същество, като присъди обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд-София-град е образувано по депозирана от Й. И. В. от гр. София, чрез адв. И. Репуц искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищцата претендира осъждането на ответника - Столична община да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 109.78 лева. Исковата претенция на В. срещу Столична община относно претендираните имуществени вреди е свързана с твърдян от ищцата издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт – удостоверение за наследници № РИС21-УГ51-5962/29.07.2021г., издадено от Р-н „Искър“, Столична община и незаконосъобразно бездействие на служител в същата община. Вредите се претендират от присъдени в тежест на В. разноски по гр. дело 13368/2021 г. по описа на СРС, приключило с влязло в сила решение № 20086995/07.04.2023 г. Фактическата обстановка е надлежно установено по първоинстанционното дело. Съдът е установил, че гр. дело № 13368/2021 г. по описа на Софийски районен съд е било образувано по заведен от Й. В. иск за делба на апартамент по чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, вр. с чл. 69 от Закон за наследството срещу В. Г. С.. Това се случва след откриване на наследството на Г. И. С., неин дядо, починал на 07.11.2019 г., и чиито наследник съгласно удостоверение за наследници № РИС21-УГ51-5962/29.07.2021 г. е записана В.. С решение на съда от 07.04.2023г. претенцията на В. била отхвърлена на първа фаза на делбата по съображения, че тя не е наследник на Г. С.. Сред другите важни за спора факти и доказателства, които са били на вниманието на първоинстанционния съд са тези, намиращи се под кориците на цитираното гражданско дело. От тях се установява още, че Г. С. е биологичен баща на И. И. /баща на В./, но последният бил [заличен текст] от Т. И., съгласно решение от 16.04.1970 г. по гр. дело № 4259/1969 г. по описа на Софийски народен съд, като [заличен текст] е било по реда на отменения чл. 54 от СК (ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г.). Това била и причината за отхвърляне на иска на В. за делба, тъй като съгласно установеното по гражданското дело, Й. В. не е наследник на Г. С.. Съдебното решение на СРС, по което В. е била осъдена за извършените от ответната страна разноски в общ размер на 9 109.78 лева, както и виждането й, че това се е случило поради незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на СО да отразят пълното [заличен текст] в актовите книги, в следствие на което са издали и удостоверение за наследници с невярно съдържание, което я въвело в заблуждение, и е причината В. да заведе дело за делба, което губи по тези причини, е дало основание за сезиране на Административен съд София-град с исковата й претенция за осъждането на ответника - Столична община да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 109.78 лева. По делото пред първоинстанционния съд като доказателство е прието и Удостоверение, изх. № РИС25-УГ51-709/24.01.2025 г., издадено от Р-н „Искър“, СО, съгласно което към дата 24.01.2025 г. Й. И. В. не е наследник на Г. И. С., съгласно НБД „Население“ и регистрите за гражданско състояние. При така установената фактическа обстановка, Административен съд-София-град е приел от правна страна, че подаденият от Й. В. против столична община иск е допустим, но неоснователен. Счел е, че предмет на делото му са обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от юридически действия и фактически бездействия на служители на административния орган, като ги е разгледал заедно. По отношение издаването на удостоверение за наследници е приел, че представлява административна услуга, съответно че удостоверението за наследници е удостоверителен административен акт, издаден на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Изложил е подробни мотиви за същността на този вид актове, начин на издаване и правната му същност, като е посочил, че е административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК. Неговото съдържанието според съда можело да бъде обжалвано само по административен ред по чл. 81, ал.2 от АПК и не може да се оспорва пред съда, а нямало данни и не се твърдяло да е било оспорено по административен ред. Според съдебният състав установяването на съществуването или несъществуването на едно правно отношение става в случая и по реда на чл. 124 от ГПК, пред гражданския съд, но липсвали доказателства това да е било извършено от В.. Изследвал е в пълнота и действията по издаване на удостоверението за наследници № РИС21-УГ51-5962/29.07.2021 г., като е приел, че процедурата по издаване на удостоверение за наследници, е последователност от действия, а дали е изпълнена законосъобразно, е в тежест на ищцата да докаже това, но такива доказателства също не са били ангажирани от Й. В.. В тази връзка е разгледал и претенцията на ищцата за бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения на администрацията да впишат извършеното [заличен текст]. Анализирал е приложимите за случая правни норми, действали по времето на решение от 16.04.1970 г. по гр. д. № 4259/1969 г. на Софийски народен съд, с което, считано от 16.04.1970 г. И. И. е бил [заличен текст] при условията на чл. 54 от СК (отм.). Съдът е стигнал до извода, че събирането на доказателства за това дали е налице бездействие на служители на ответника, по повод задълженията на длъжностното лице по гражданското състояние да извърши в акта за раждането му нужното отбелязване, съгласно решението на съда от 1970г., е било изцяло в тежест на ищцата. Приел е, че процесуалната й неактивност и видът на съдебното производство, в което съдът не може служебно да събира доказателства, още по-малко да указва на страните какви точно доказателства са необходими, е довело до този изход на спора – не е доказано налице ли е или не бездействие на служители от общината, което да е довело до така издаденото удостоверение за наследници № РИС21-УГ51-5962/29.07.2021 г. със съответното му съдържание. С такива мотиви, приел, че липсва още първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника при или по повод изпълнение на административна дейност и отхвърлил исковите претенции на Й. В. като неоснователни и недоказани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изследвал подробно фактическата обстановка по делото и е достигнал до правните изводи за неоснователност на претендираните имуществени вреди от В. към ответника – Столична община. Тези негови изводи относно липсата на основания за осъждане на ответника за причинени от него имуществени вреди на ищцата В. се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно и обосновано съдът е приел, че не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно бездействие на органи на държавата и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК задължава съда, пред който е предявен искът за обезщетение да установи незаконосъобразността на действието или бездействието. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата и това води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исковете си, което в случая не е сторено. Предявеният иск се основава на твърденията за незаконосъобразни действия и/или бездействия при извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за наследници, като се поддържа, че в резултат на това то е с невярно съдържание. Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, в резултат на която се издава административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти. Наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти - например акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена. В разпоредбите на чл. 9-12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е уредено издаването на удостоверение за наследници от длъжностно лице при спазване на законоустановена процедура и по установена форма. Удостоверението за наследници като официален свидетелстващ документ не удостоверява изявления или действия, извършени пред органа, който го е издал, а възпроизвежда записванията в други документи относно фактите - брак, смърт, произход, определящи наследственото правоотношение. Доказателствената сила на удостоверението за наследници следва да се прецени и с оглед на описаната процедура по издаването на такова. Възможно е и след проверка в регистъра на населението за достоверността на данните, посочени от молителя, който иска неговото издаване, в удостоверението да не бъдат вписани всички наследници по закон или да има друго /погрешно/ вписване. Това е така, защото е възможно не всички документи във връзка с гражданското състояние на лицата да са съхранени, други да са унищожени по различни причини, така че е напълно възможно в регистрите да има разминаване. Ако е налице такова, то не оправдава в никакъв случай длъжностното лице по гражданско състояние, но за всеки конкретен случай е необходимо това да бъде изследвано. Затова и при предвидения в закона контрол върху един такъв акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните действия и бездействия. В производството по чл. 203 АПК съдът не е компетентен да извърши проверка за установяване истинността на конкретно посоченото в исковата молба удостоверение, както правилно е посочил в своя съдебен акт и административният съд. Удостоверението за наследници не е било оспорено по предвидения в закона административен ред, съответно съдебен ред - чл. 124 от ГПК. Както посочихме по-горе, наследственото правоотношение произтича от определени в закона факти, наличието на които удостоверението за наследници доказва. Доказателствената сила на това удостоверение подлежи на оспорване в рамките на иск за защита на гражданските права на касатора. Липсата на процесуална активност от ищцата в проведеното пред АССГ съдебно производство, която се опитва да преодолее едва в касационното такова, с направените доказателствени искания с касационната жалба, е довело до единственият и правилен в този случай резултат от съдебното дело – отхвърляне на исковите претенции на Й. В.. Ако тези доказателства бяха събрани пред първоинстанционния съд, щеше да се изясни дали действително има неоснователни действия или бездействия на длъжностното лице по гражданско състояние, довели до издаденото удостоверение за наследници с невярно съдържание. Предвид на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неоснователно бездействие на длъжностното лице по гражданско състояние при Район „Искър“, Столична община. При липсата на първата предпоставка не е необходимо да се изследват следващите две - настъпила вреда и причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и вредата. По изложените съображения решението на Административен съд-София-град като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на ищцата са направените и поискани от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ги определя в размер на 70. 00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: