Определение № 75 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 468/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 2638 от 11.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2915/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 63 от 03.10.2019 г. по гр.д. № 13576/2019 г. /предишен № C – 64/2019 г./ по описа на ГС София, в частта му с която е допуснато обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил „Range Rover“, модификация „Autobiography LWB“, с рег № С., рама № S., двигател № 1.. Частният жалбоподател - „Маринела 777 – клон София“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и че същото е необосновано. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ е депозирала отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. С определение № 63 от 03.10.2019 г. по гр.д. № 13576/2019г. /предишен № C – 64/2019 г./ по описа на ГС София е допуснато обезпечение по иск на КПКОНПИ срещу „Маринела 777-клон София” по чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ, чрез налагане „запор“ върху лек автомобил „Range Rover“, модификация „Autobiography LWB“, с рег № С., рама № S., двигател № 1.. „Маринела 777 – клон София“ ЕООД е обжалвало определението, с което е допуснато това обезпечение. В жалбата е направено оплакване, за това че жалбоподателят е научил за допуснатата обезпечителна мярка едва на на 07.09.2021 г. и са изложени съображения за неправилност на определението в обжалваната му част и искане същото да бъде отменено. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, вр. чл. 135 ЗПКОНПИ ответната страна КПКОНПИ е депозирала отговор, с който е оспорена допустимостта на частната жалба. По частната жалба с вх. № 347501 от 09.09.2021 г. е образувано ч.гр.д. № 2915/2021 г. на АС – София и с обжалването определение съдът я е оставил без разглеждане приемайки, че същата е подадена след предвидения в закона срок – чл.396, ал.1 ГПК, в който е следвало да бъде извършено това процесуално действие. Настоящият състав преценявайки установените факти по делото, приема, че обжалваното определение следва да се потвърди. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че от съдържанието на жалба вх.№2608 от 07.12.2020 г. /копие от същата на л.29 от гр.д.№2915/2021г. на АС София/ на „Маринела 777- клон София” ЕООД се установява, че това дружеството е обжалвало действия на ДСИ по изп.д. № 643/2020 г. по описа на съдебен изпълнител при РС – София за назначаване на пазач на лек автомобил „Range Rover“, модификация „Autobiography LWB“, с рег № С., рама № S., двигател № 1., върху който е наложен като обезпечителна мярка и запор, която е предмет на обжалване в настоящето производство. При тези данни въззивният съд е приел, че най-късно на тази дата и частният жалбоподател „Маринела 777 – клон София“ ЕООД е узнал и за наложения запор, поради което от този момент за него е започнал да тече и срока за обжалване на определението чл. 396 ГПК. Този извод на съда е правилен. От съдържанието на жалбата от 07.12.2020г. се установява, че процесуалният представител на дружеството е узнал за наложения запор още на 25.11.2020г. при справка по изпълнителното дело и именно затова със същата е обжалвал действията на съдебния изпълнител по назначаване пазач на запорирания автомобил. Ето защо въззивният съд правилно е приел, че най-късно към дата 07.12.2020г. дружеството „Маринела 777- клон София” е узнало за наложения запор на процесния лек автомобил и същата следва да се приеме за начало на срока за обжалване на определението по чл.396 ГПК, вр.чл.275, ал.1 ГПК. При тези данни изводът на въззивният съд, че частната жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение по иска на КПКОНПИ, е подадена след изтичане на срока по чл. 391, ал.1 ГПК, а именно едва на 09.09.2021 г., е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение: