Определение № 548 от 10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2201/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба, вх.№ 4809/07.03.2022г., на ЕТ“Металик-И. М.-Е. М.“, [населено място], чрез процесуален представител, срещу Определение № 438/ 15.02.2022г. по ч.д. № 204/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на касационния жалбоподател срещу постановено от ОС София на 28.09.21г. определение по т.д. № 248/19г., с което е оставено без уважение искането му за допълване или изменение на определението по чл.374 ГПК. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Ответникът – [община] депозира отговор, с който оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ЕТ“Металик-И. М.-Е. М.“ за изменение и допълнение на определението по чл.374, по съображения, че не са налице основанията за това, не подлежи на обжалване, защото нито прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, нито обжалването му е предвидено изрично в закона, за да е налице хипотезата на чл.272, ал.1,т.2 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на обжалване пред въззивния съд е определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на страна за допълване на определението по чл.374 ГПК, изразяващо се в приемане за разглеждане на възражение за давност, както и за допускане на доказателствени искания. Правилно е преценено от състава на Софийски апелативен съд, че така постановеното от окръжния съд определение е нито от категорията на преграждащи развитието на производството актове, нито възможността му за обжалване е изрично уредена в закона, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано в хипотезите на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Страната има възможност да се позове на соченото нарушение като оплакване в случай на обжалване на решението на съда, отказал да допусне доказателствените искания и да приеме възражението за давност. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение