Определение № 1455 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2023 г.

"Тони-1307" ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], община Кърджали, е подало частна жалба срещу определение №108/12.06.2023 г. по адм. дело №142/2023 г. по описа на Административния съд-Кърджали с което са оставени без разглеждане предявените от дружеството срещу Община Кърджали искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, както следва: иск за сумата 97234,.94 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от отказана от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на парични субсидии за 2018, 2019 и 2020 година по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи земеделски земи, и искове за изтекла върху главницата законна лихва за забава, общо в размер на 12175, 80 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за разглеждането му. Община Кърджали не е дала възражения. Върховният административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е основателна. В мотивите на определението, с което прекратил производството, административният съд е установил фактите по спора и е направил правни изводи, въз основа на които е приел, че исковете са недопустими. Съдът посочил, че за да е допустим, искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да се основава на твърдения за вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт или на незаконосъобразни фактически действия. Такива твърдения обаче не се съдържали в исковата молба. Ищецът не твърдял, че причинените му вреди произтичат от незаконен административен акт. Исковите му претенции почивали на сключен с Община Кърджали договор от 9.02.2017 г. за отдаване под наем на общински пасища и ливади, но действията по сключването на договора не били фактически, за да се преценява тяхната законосъобразност в съответствие с изискванията на чл.204 АПК. Определението за прекратяване на производството по делото е неправилно. Административният съд е направил погрешен извод за недопустимост на предявените искове. Въпросите, свързани с наличието на незаконосъобразна административна дейност, каквато е дейността по издаване на незаконни административни актове или незаконни действия или бездействия, както и с наличието на вреди, пряко и непосредствено произтичащи от тази дейност, са въпроси по съществото на спора, на които съдът следва да отговори с постановяването на решение. Съдът може да приеме, че искът е недопустим съобразно правилото на чл.204, ал.1 АПК, ако се основава на твърдения за причиняването на вреди от незаконосъобразен административен акт, който обаче не е бил отменен с влязло в сила решение. Във всички останали случаи, въз основа на редовна искова молба, съдържаща ясно и пълно изложение на спорните обстоятелства, съдът е длъжен да направи преценка за наличието/отсъствието на очертаните в чл.1, ал.1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав, с оглед на който възниква имуществената отговорност на ответната страна, и да се произнесе с решение по повдигнатия пред него правен спор. Обжалваното определение следва да се отмени и исковата молба да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд