Определение № 1061 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1552/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД срещу разпореждане на съдия-докладчик от ВКС - ТК, I т.о. № 50108/10.05.2023г. по т.д.№ 1621 по описа на ВКС за 2013г.С него е върната подадената от „Рила Комерс“ ООД частна жалба, вх.№ 501895/31.03.2023г., срещу определение № 50046/27.02.2023г. по т.д. № 1621/2013г., постановено в производство за освобождаване на внесена парична гаранция по чл.309, ал.1, във вр. с чл.282, ал.2 ГПК. В частната жалба са релевирани единствено доводи за злоупотреба с процесуално представителство и с интереса на дружеството, в резултат на което то не е било надлежно представлявано през ВКС.Искането е сумата 184 608.50лв., „собственост на дружеството“, да бъде насочена по изп.д.№ 914/2014г. на ЧСИ Ст.Я.. Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото, приема следното: Постъпилата частна жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното в производство за освобождаване на внесена парична гаранция по чл.309, ал.1, във вр. с чл.282, ал.2 ГПК определение № 250/18.11.2019г. по т.д.№ 1621 по описа за 2013г. на ВКС са оставени без уважение исканията на „Роялти“ ЕООД и на „Рила Комерс“ ООД/ чрез ЧСИ С. Я./ за освобождаване на предоставената от „Роялти“ ЕООД по ч.т.д.№ 41/2013г. на ВКС във вр. с т.д.№ 1621/2013г. на ВКС парична гаранция по чл.309, ал.1, във вр.с чл.282, ал.2 ГПК в размер на 184 608.50лв., внесена с пл.нареждане от 24.01.2013г., и е постановено, на осн. чл.82 ГПК, паричната гаранция в размер на 184 608.50лв. да се внесе в приход на държавния бюджет. С определение № 50046/27.02.2023г. по т.д.№ 1621 по описа за 2013г. на ВКС е оставено без уважение и искането на „Рила Комерс“ ООД за освобождаване на внесената по ч.т.д.№ 41/2013г. на ВКС във вр. с т.д.№ 1621/2013г. на ВКС парична гаранция по чл.309, ал.1, във вр.с чл.282, ал.2 ГПК, тъй като с определението от 18.11.2019г. е постановено внасянето й в приход на държавния бюджет. Подадената от „Рила Комерс“ ООД частна жалба срещу определение № 50046/27.02.2023г. по т.д.№ 1621 по описа за 2013г. на ВКС е върната със сега обжалваното разпореждане, тъй като е прието, че е недопустима, като подадена срещу необжалваемо определение с позоваване на т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваемостта на определенията и разпорежданията на съда е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Съгласно т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми не подлежи на обжалване. В мотивите към т.3 от ТР № 6/2014 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че актът, с който съдът уважава или оставя без уважение молба за връщане на суми като разноски или гаранции, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване; С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл.253 ГПК. В обжалваното разпореждане съдията-докладчик от ВКС е съобразил характера на производството, в което е постановено определение № 50046/27.02.2023г. по т.д.№ 1621 по описа за 2013г. на ВКС – по молбата на частния жалбоподател за освобождаване на внесена сума като гаранция.Изводът, че определение № 50046/27.02.2023г. по т.д.№ 1621 по описа за 2013г. на ВКС, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване на внесена сума като гаранция е неподлежащо на обжалване е изцяло в съответствие с даденото нормативно тълкуване в т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения следва да бъдат споделени крайните изводи, че частната жалба е недопустима и обжалваното разпореждане за връщането й се потвърждава. Мотивиран от това, съставът на ТК: