Определение № 284 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 293/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Т” Е., гр. Б. срещу определение № 53 от 12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 648/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за присъждане на разноски по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът по частната жалба - Б. П. Х. от гр. Б. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Подадената частна жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение не е от категорията актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. Касае се за определение на въззивен съд за присъждане на разноски, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ във връзка с чл. 250, ал. 3 ГПК /отм./ и § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Съгласно обаче задължителната съдебна практика /т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/, този вид определения подлежат на касационен контрол дотолкова, доколкото такъв контрол е допустим по отношение на самото решение, респ. определение. Именно това изискване в случая не е осъществено. Въззивното определение, чието изменение в частта за разноските е поискано по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, не подлежи касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал.1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на постановеното от Бургаски районен съд определение по чл. 250 ГПК /отм./ за спиране изпълнението, не прегражда развитието на производството по делото по смисъла на цитираната разпоредба и следователно не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение по чл. 250 ГПК /отм./, приложима в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, следва и от установеното в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено изрично, че определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, каквото е и определението по чл. 250 ГПК /отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане. На касационно обжалване пред Върховен касационен съд ще подлежи само определението, с което окръжният съд е оставил в сила определение на първоинстанционния съд за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК /отм./ без разглеждане или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, т.е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, каквато настоящата хипотеза не е. С оглед именно недопустимостта да бъде обжалвано въззивното определение, недопустимо е и обжалването на определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за неговото изменение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение