Определение № 381 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2,изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. В. Б. срещу определение № 4040 от м. февруари 2014 г. по ч. гр.д. № 491 /2014 г. на Софийски градски съд,, т.о., VІ – 6. с-в., действащ като въззивен, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Б. В. Б. срещу разпореждане, постановено по гр.д. № 41910 /2011 г. на СРС, 62 с-в., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 вр. чл.417 ГПК и изпълнителен лист, поради недопустимостта и - разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение не подлежи на инстанционен контрол с изключение на частта за разноските. Насрещната страна [фирма], [населено място] твърди в писмен отговор, че частната жалба е процесуално недопустима, евентуално е неоснователна. С определение № 263 /09.05.2014 г. настоящият състав е спрял производството по ч.гр.д. № 2337 от 2014 г. по описа на ВКС, ГК, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. На 18.06.2014 г. е прието ТР № 4 /2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това са отстранени пречките за движението на настоящото дело и съгласно чл.230,ал.1 и ал.3 ГПК то следва да се възобнови. В т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивните определения, постановени в заповедно производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение по т.8 обаче изрично е пояснено, че това не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274,ал.2,изр.1 ГПК,/например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция. Следователно частната жалба е допустима. В производството по гр.д. № 41910 /2011 г. е поискано да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на авалиран запис на заповед. срещу [фирма] със законен представител В. Г. Б. и срещу длъжника В. Г. Б. - авалист. С разпореждане на основание чл.417 и чл.418 ГПК първоинстанционният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Г. Б. и срещу Б. В. Б.. Б. В. Б. е обжалвала това разпореждане с частна жалба пред Софийски градски съд, който е постановил обжалваното в настоящото производство определение – оставил я е без разглеждане с мотиви, че разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение не подлежи на инстанционен контрол с изключение на частта за разноските. Разпоредбата на чл.419,ал.1 ГПК обаче изрично предвижда, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба. В мотивите на т.8. от цитираното по-горе ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. също изрично е посочено, че при издадена заповед за незабавно изпълнение, може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение – чл.419,ал.1 ГПК.. От изложеното следва, че частната жалба на Б. В. Б. е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на въззивния съд, който да разгледа частната жалбата на Б. В. Б. с правно основание чл.419,ал.1 ГПК срещу заповедта на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение. Воден от изложеното настоящият състав