Решение № 597 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/ - Министерството на вътрешните работи срещу решение № 20201 от 12.06.2025г. по адм. дело № 10730/2024г. на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-3408 от 12.09.2024г. издадена от директора на ГДНП на Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 27831 от 10.04.2018 г. извършена във 05 РУ на СДВР на И. Х. П., поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че полицейската регистрация е необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Последното било допустимо от Съюзният правен ред, а националните правила, в частност чл. 68, ал. 6 от ЗМВР давали предпоставките за снемане на полицейска регистрация, които в случая не са били налице. Касаторът се представлява от гл. юрк. Х. Маркова. От ответника по касация – И. Х. П. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. По същество твърденията са, че липсват ясни мотиви в отменения административен акт защо е необходимо поддържането на вече направената полицейска регистрация, както и че не е направена преценка на характеристиките и личността на регистрираното лице. Ответникът по касация се представлява от адв. Тодорова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че И. Х. П. има извършена в 05 РУ - СДВР полицейска регистрация № 27831 от 10.04.2018 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по досъдебно производство № 484/2018 г. по описана 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 3798/2018 г. по описа на СРП. С определение от 18.04.2018 г., по НОХД № 6294/2018 г., Софийският районен съд, НО, 131-ви състав, одобрил постигнатото споразумение, по силата на което П. се признал за виновен за извършено от него престъпление, поради което и на основание чл. 381, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 343б, ал. 1 от НК му е било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от датата на одобрението на споразумението. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на П. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание чл. 59, ал. 4 се приспадало времето, през което обвиняемия е бил с отнето свидетелство за управление на МПС по административен ред от 25.02.2018 г. И. П. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1 от НК, считано от 19.04.2021 г. В изпълнение на влязло на 03.07.2024г. в сила решение №8208 от 11.06.2024г на АССГ, постановено по адм. дело №1297/2023г. е издадена оспорената Заповед с рег. № 3286з-3408 от 12.09.2024 г., с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 27831 от 10.04.2018 г., извършена във 05 РУ на СДВР на П., поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания и анализ/профил на лицето. Съдът е констатирал, че това е повторен отказ предвид Заповед с № 3286з-7 от 03.01.2023 г. на директора на ГДНП, отменена с Решение № 8208 от 11.06.2024 г. по адм. дело № 1297/2023 г. на АССГ и връщане на преписката за ново произнасяне. За да отмени оспорения административен акт АССГ е приел, че в нарушение на процесуалните правила административният орган не е събрал всички относими доказателства въз основа на които да обоснове извода, че полицейската регистрация на И. П. е необходима и осъществява целите за която е направена. АССГ, при съпоставка на Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016 / 680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е направил извод, че при подадено искане за снемане на полицейска регистрация предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включват събиране и анализ на информация относно заявителя, който е субект на данни, но не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал.6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по обширен кръг от данни, свързани с личността на субекта - естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Според АССГ такава преценка не е направена, а позовавайки се на справките от картон на водача и справката за съдимост, и приемайки личността на П. като рискова за обществото, административния орган е постановил необоснован, вътрешнопротиворечив и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. Допълнително, АССГ анализирайки практиката на СЕС, приложена към конкретният случай, достигнал до извод, че отказът на директора на ГДНП да се заличи полицейската регистрация на П., не отговаря на стандарта за пропорционалност, както и необоснованост относно постигането на целите – предотвратяване и разкриване на престъпления. Настоящият касационен състав намира, че АС София град е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на съда се споделят изцяло. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не е изследвал въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Всъщност директорът на ГДНП е мотивирал административният акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, наличие на минало осъждане на П. и справка за нарушения по Закона за движение по пътищата. Константна е съдебната практика, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 от ЗМВР в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право (примат на правото на ЕС). В този смисъл правилни са изводите на АССГ, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършил ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, каквото в случая не е направено. В случая от административната преписка се установява, че противоправната деятелност на И. П. се свързва единствено със Закона за движение по пътищата, вкл. и престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. От справка – картон на водача се установява, че П. има общо 8 нарушения на ЗДвП, вкл. това за което е била ангажирана наказателната отговорност на П.. Останалите правонарушения са управляване на МПС без използване на обезопасителен колан 2 бр., превишаване на максимално допустимата скорост 3 бр., пропускане на едномесечен срок за регистрация на МПС 1 бр. и пропускане на срок за представяне на МПС на технически преглед, и всичко това от 2005г. до 2024г. Анализ на тази деятелност в светлината на указанията, подробно описани в Решение № 20201/12.06.2025г. по адм. д. № 10730/2024г. на АССГ, а и дадени с предходното Решение № 8208/11.06.2024г. по адм. д. № 1297/2023г. на АССГ, както и Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г. липсва. Вместо което директорът на ГДНП, позовавайки се на предложение /становище/ с рег. № 513р – 123033 от 14.12.2022 г. е отказал снемане на регистрация. Административният орган е направил извод, че личността на И. П. е рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазване на обществения ред единствено въз основа на това, че в хода на НОХД № 5294/2028г. се е признал за виновен. Липсват обаче изводи за настъпилата последствие реабилитация, обосноваване дали по отношение на П. са се изпълнили задачите на специалната превенция /поправяне и превъзпитание чл. 36 НК/ на наложеното наказание по чл. 343б, ал. 1 от НК. От там и как се отнася и липсата на образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, оценка на извършеното деяние, което не се явява тежко по см. на чл. 93, т. 7 от ДР на НК. Най-после предвид, че към преписката е приложена справка картон на водача, което обосновава крайния извод на административния орган, отговор следва и на въпроса как се отнасят нарушенията по чл. 21, чл. 145, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП към целите на полицейската регистрация – използването им за дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване обществения ред. Друг е въпросът дали административните наказания подлежат на обсъждане по повод искане за снемане на полицейска регистрация, която е криминалистична и се извършва единствено по отношение на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по см. на чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Такъв анализ липсва в Заповед № 3286з-3408 от 12.09.2024г. и не може да бъде допълнен от съда. В този смисъл правилна е констатацията на АССГ, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. Допълнително следва да бъде посочено, че според решение на Съда на Европейския съюз по дело C 205/21, не е допустима национална уредба, която предвижда системно събиране за целите на регистрацията им, на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. Както бе установено по-горе липсва реален анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер на 460 EUR, левова равностойност на 900 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност не се уважава, предвид характера на делото, неговата фактическа и правна сложност и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение