Определение № 3005 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2024 г.

С определение № 4327/30.09.2024 г. съставът по настоящото дело е спрял изпълнението на въззивно решение № 251/19.05.2024 г., постановено по въззивно гр.д. № 20241200500152/2024 г. на Благоевградския окръжен съд, с което, като е отменено частично решението на първостепенния Благоевградски районен съд по гр.д. № 89/22022 г., „С. С. Е.“ ООД, Благоевград, представлявано от управителя С. Д., е осъдено да заплати на Д. М. Б. още 6 000 лв. (разликата над 4000 лв. до 10 000 лв.), обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ. Молителят „С. С. Е.“ ООД, Благоевград, е внесъл обезпечение в размер на 6000 лв. по сметка на ВКС. С определение № 2063/24.04.2025 г. касационно обжалване не е допуснато и въззивното решение е влязло в сила. Ответникът по делото – касатор „С. С. Е.“ ООД, Благоевград,, е подал молба за освобождаване на внесеното обезпечение, като представя доказателства за изцяло изплатено задължение към Д. Б., съгласно влязлото в сила решение по делото. Д. Б. не е изразил становище по молбата. При така установеното, молбата за освобождаване на внесената като обезпечение сума е основателна. Смисълът, който изискването на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК свързва с внасянето на обезпечението е в това да се гарантира, че в хипотеза, когато обжалваното осъдително въззивно решение се окаже потвърдено от ВКС, предстоящото му принудително изпълнение да не бъде осуетено и съответно, сумата да се използва за погасяване на задължението. По делото е изяснено, че плащането в случая е вече осъществено доброволно, с други средства, поради което отпада и необходимостта от задържане на внесеното обезпечение. Мотивиран от горното, съдът