Решение № 4891 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2018 г.

Решение № 4891 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът, Директорът на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, моли да бъде отменено като неправилно решение № 471/02.03.2018 г. по адм. д. № 2942/2017 г. на Пловдивския административен съд в частта, с което е отменен РА № 211306207/30.04.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен данък върху дохода за 2012 г. от 1212, 04 лв до 1484, 74 лв с лихви от 105, 78 лв до 150 лв, вноски за ДОО от 1041, 27 лв до 2374, 53 лв с лихви от 105, 78 лв до 481, 04 лв и вноски за ЗО от 467, 99 лв до 666 лв с лихви от 47, 55 лв до 140, 09 лв. Поддържа, че е допуснато касационно основание необоснованост при определяне на задълженията на търговеца поради укрити приходи, установени на база коефициент от тридневно наблюдение 130,91% превишение на обороти в три последователни дни спрямо оборотите от трите предишни дни през 2013 г. и поради изчисления от съда в отклонение от механизма на изчисления в РА. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. В последните поддържа, че жалбата против решението на другата страна е неоснователна, а в частта за неосчетоводени покупки е недопустима. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и за посочените разлики в главниците и лихвите, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 559, 67 лв за касационната инстанция. Втора касационната жалба против решението е подадена от ЕТ "Елит-С. Пепеланова-В. Масурски" в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението като неправилно да бъде отменено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 211306207/30.04.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен данък върху дохода за 2012 г. от 1212, 04 лв до 1484, 74 лв с лихви от 105, 78 лв до 150 лв, вноски за ДОО от 1041, 27 лв до 2374, 53 лв с лихви от 105, 78 лв до 481, 04 лв и вноски за ЗО от 467, 99 лв до 666 лв с лихви от 47, 55 лв до 140, 09 лв след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6 от ДОПК, като данъчната основа за облагане е определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В РД е констатирано, че при извършено тридневно наблюдение в обекта на ревизираното лице в периода 19 – 21.02.2013 г. са установени обороти от продажба на стоки и услуги, превишаващи със 130, 91% оборотите в предходните на наблюдението 3 дни. Установени са 7 бр. фактури, издадени от три дружества, доставчици на ревизираното лице, които не са отразени в дневниците за покупки на ревизираното лице, стоките по които не са налични, поради което е прието, че приходите от продажбата им са укрити. При тази фактическа обстановка е прието, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и определяне на вноски за ДОО и ЗО за 2012 г. по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизията за посочените задължения е повторна, след отмяната на първия РА № 211301640/09.09.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив с решение на директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив във частта за посочените задължения и връщане на преписката за нова ревизия. Първия РА, с който са определени задължения по ЗДДС с лихви за 2012 г. е обжалван пред АС – Пловдив, който с решение № 129/20.01.2016 г. по адм. д. № 357/2014 г. е отменил първия РА в частта, с която е определен ЗДДС с лихви по фактурите на тримата доставчици през 2012 г., тъй като доставките по 7-те бр. фактури не са осъществени. Първият РА е потвърден в частта, с която за 2010 г. – 2011 г. са определени задължения с лихви по ЗДДФЛ по установения завишен оборот при проведеното през 2013 г. наблюдение. Решението на АС – Пловдив е оставено в сила с решение № 6692/30.05.2017 г. по адм. д. № 3576/2017 г. на Върховния административен съд, VIIІ отделение. Съдът е спрял производството при себе си по жалбата против процесния РА до решаване на спора по първия РА. В мотивите си съдът е приел, че следва да приеме за установено, че не е налице реализация на доходи от последваща продажба на стоки, придобити от жалбоподателя по неосчетоводените 7 бр. фактури, и търговецът не е реализирал неосчетоводени приходи от продажбата на тези стоки в размер 1984, 09 лв с включен ДДС, получена след увеличение на стойността на стоките с надценката на търговеца от 140, 22% за 2012 г. Предвид наличието на влязло в сила решение /цитираните по-горе решения на АС – Пловдив и ВАС/ съдът е приел също, че установените завишени обороти при тридневното наблюдение, извършено през м. 2. 2013 г., превишаващи оборота през предходните 3 дни от 2013 г. със 130, 91%, съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на основата за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК и за 2012 г. Изводите противоречат на процесуалните правила и са необосновани. Ревизионният акт се ползва със стабилитет относно правното основание и вида на определените данъчни задължения, периода, за който са възникнали, и ревизираното лице. Силата на присъдено нещо на съдебните решения, с които се оставя в сила ревизионният акт, обхваща правното основание и вида на данъчното задължение, периода, за който е възникнало, и лицето, на което е проведена ревизията. Установените в мотивите на РА и РД факти, както и в мотивите на съдебното решение, с което РА е потвърден, в друг процес, за друго по вид и основание задължение на същото лице се ползват само с доказателствена сила, наред с останалите доказателства събрани в другият процес. В случая в частта по ЗДДС едва в производството по процесното дело са представени останалите липсващи фактури в преписката от 7-те, от които е видно, че 4 бр. са подписани от ревизираното лице за получател. Неправилно съдът е приел, че е обвързан от установеното по делото против първия РА в частта за задълженията по ЗДДС относно 7-те брой фактури, както и относно установените завишени обороти със 130, 91% при наблюдението през м. 2. 2013 г. спрямо 3 предишни дни от м. 2. 2013 г. Поради липса на жалба против решението в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ с лихви, вноски за ДОО с лихви и вноски за ЗО с лихви поради укрити приходи от продажбата на стоките по неосчетоводени 7 бр. фактури на трима доставчици решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ с лихви, вноски за ДОО с лихви и вноски за ЗО с лихви поради, установени завишени обороти със 130, 91% при наблюдение, извършено през м. 2. 2013 г. спрямо 3 предходни дни от м. 2. 2013 г. Съгласно чл. 122, ал. 4 от ДОПК в случаите по ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата. Извършеното наблюдение през 2013 г. не установява обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за 2012 г. и не съставлява основание за определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и определяне на вноски за ДОО и ЗО за 2012 г. Съдът следваше да отмени РА в тази част като незаконосъобразен. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2012 г. са определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 1212, 04 лв със 123, 14 лв лихви, вноски за ДОО 1041, 27 лв със 105, 78 лв лихви и вноски за ЗО 467, 99 лв с 47, 55 лв лихви следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. В мотивите си съдът е приел, че в РА правилно са определи лихви върху късно внесени вноски за ДОО 239, 83 лв и вноски за ЗО 72, 43 лв, в която част е отхвърлил жалбата против РА. Жалбата на търговеца в тази част е неоснователна и в тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Търговецът има право на разноски за всички инстанции по делото в размер 495, 41 лв. Данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер по 300 лв за всяка инстанция – общо 1200 лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на данъчната администрация 704, 59 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,