Решение № 155 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2009 г.

Решение № 155 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 94 от 06.07.2009 г., постановено по адм. д. № 246/2008 г. Габровският административен съд е отхвърлил оспорването на "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево против решение № 59 от 18.09.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата на "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево против разпореждане № 203/23.07.2008 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Габрово за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 137/07.07.2008 г. като неоснователно и недоказано. Осъдил е "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево да заплати на ТП на НОИ-Габрово направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, като бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Габрово. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Ответникът - директорът на ТП на НОИ се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество счита следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по фактическата обстановка, установена по делото въз основа писмените доказателства към административната преписка и заключението на назначените експерти. Съдът е анализирал данните, отразени в ревизионен акт за начет № 137/07.07.2008 г., въз основа на който е издадено процесното разпореждане № 203/23.07.2008 г. Настоящата инстанция счита за неоснователни касационните възражения в частта, касаещи правните доводи на съда по приложението на чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 41, ал. 3 от КСО относно доходът, от който следва да бъде определено обезщетението за временна неработоспособност поради бременност и раждане на дете. Паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност или в отпуск за бременност и раждане към 01.01.07 г, за които е започнало заплащане на обезщетение, се изплащат по досегашния ред, т. е. следва да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от КСО в редакцията в сила до 31.12.06 г. Това означава, че за дните, включени в периода по ал. 1 от същата норма, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението. Неправилно дружеството осигурител не е съобразило среднодневното брутно трудово възнаграждение за шестмесечния период, предхождащ месеца на настъпване на осигурителния риск, а е изчислявало дължимото обезщетение на база възнаграждението за шестмесечния период, от който е било начислено обезщетението поради общо заболяване, респ. отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане. От подробно направените изчисления за всяка от осигурените работнички, представила болнични листи за ползуване на отпуск за временна неработоспобност поради бременност и раждане в приетата по делото и неоспорена тройна експертиза се установяват надплатените суми, отразени в оспорените административни актове. Съдът е потвърдил сумата, установена по ревизионния акт и по оспореното разпореждане, аргументирайки се с еднаквостта на методиката и прилагане разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от КСО. Настоящата инстанция счита за правилно обжалваното решение на Административен съд гр. Габрово в частта, в която е прието за законосъобразно атакуваното решение № 59 от 18.09.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата на "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево против разпореждане № 203/23.07.2008 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Габрово за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 137/07.07.2008 г. в размер на надплатената сума 3213, 95 лв., ведно със законната лихва върху нея. В тази част съдебният акт е постановен в съответствие на релевантните за спора материалноправни норми, дружеството - осигурител е нанесло щета на ДОО поради неправилно изчислени и заплатени обезщетения на осигурени лица, представили редовни болнични листи, поради което дължи възстановяването на въпросната сума. Основателно е касационното възражение за неправилност на обжалваното решение в частта, досежно изплатено обезщетение на Радосвета Стефанова Георгиева в размер на 915, 42 лв. за времето от 28.02.2007 г. до 19.05.2007 г. Страните не оспорват факта, че е нарушена нормата та § 2, ал. 1 от ПЗР на Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване, като обезщетението е платено от осигурителния орган, а не както е следвало - от осигурителя. Но също така, не е спорно между страните, че Радосвета Георгиева е получила сумите добросъвестно, на правно основание и в точния размер. Административният орган не твърди и не сочи данни, че с въпросното изплащане на обезщетението е нанесена щета на ДОО. Следователно, допуснатото нарушение при упражняване реда за изплащане на дължимо обезщетение за ползуван отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, не води до прилагане разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, тъй като не са налице неправомерно извършени осигурителни разходи, от които да е настъпила щета за ДОО. По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно в частта, в която жалбата на "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево е отхвърлена за сумата 915, 42 лв. и законната лихва върху нея, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да бъде отменено и вместо него в тази част спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като бъдат отменени оспорените административни актове. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,