Решение № 4976 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2025 г.

С решение № 2136/30.06.2025 г. по адм. дело № 234/2025 г. Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на Е. Д. М., от [населено място], област Велико Търново заповед № Д-ВТ-СТ-ВС-4/11.02.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица. Против решението е подадена касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица. Развиват се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Е. Д. М., от [населено място], област Велико Търново, чрез адвокат Аспарухова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Месечната социална помощ е отпусната на Е. М. като органите по социално подпомагане вярно са изследвали, доходите, имуществото и семейното положение на заявителката. При преценката на нуждите от социално подпомагане точно е посочено, че доходът на М., съжителстващия с нея мъж и детето им за м.12/2023г. е недостатъчен за самоиздръжка. Налице са основанията по чл.9 и чл.10 от ППЗСП и няма пречки по чл.11 от същия. На основание чл.9 от ППЗСП е отпусната месечна помощ в размер на 265,60лв., считано от 01.01.2024г. При отпадане санкцията по чл.15, ал.2 ЗСП на М. А. (съжителстващ с М.) е определен нов размер на помощта – 423,40 лева, отпусната със Заповед от 07.05.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стражица, считано от 01.04.2024г. При извършена проверка, разпоредена със заповед от 20.01.205г. органите на ДСП са установили, че съжителят на страната е придобил на 10.04.2024г. лек автомобил Опел - Корса. Отбелязано е, че Е. М. е следвало да декларира покупката до 10.05.2024г., което не е сторила. Директорът на ДСП-Стражица е приел, че закупуването на втори автомобил от подпомаганото семейство означавало, че не са изчерпани възможностите им за самоиздръжка и наличието на недекларирани доходи, които не са получени по трудов договор. Въз основа на установеното с КП е издадена оспорената пред административния съд Заповед № Д-ВТ-СТ-ВС-4/11.02.2025г. на директора на ДСП Стражица, с която е разпоредено Е. М. да възстанови получените социални помощи за периода от м. май до м. декември 2024 г. включително, като получени неправомерно. Преценката за правото на подпомагане по чл.9 от ППЗСП зависи от размера на дохода на семейството, който следва да е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В случая доходът на семейството не превишава ДМД след настъпването на новото обстоятелство, а именно закупуване на втори автомобил в семейството. Административният орган не е събрал доказателства за стойността на новозакупения автомобил, източника на средствата, потребностите на семейството, служебната дерегистрация на първия автомобил, социалните и битови условия на живот в [населено място] и потребността от МПС с оглед обезпечаване здравното обслужване на живеещото в семейството дете и съжителстващи възрастни хора. Горните обстоятелства имат значение за изясняването на фактите относими при издаване на процесния индивидуален административен акт и като не го е сторил административният орган е издал същия при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд законосъобразно е изследвал предпоставките по чл. 14а ЗСП, приемайки че недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно получаване на парични средства. Фактът, че М. не е декларирала автомобила на своя партньор не може да се възприеме като проява на недобросъвестност и предпоставка за връщане на получената социална помощ. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. За да е налице недобросъвестност е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или да е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. В хипотезата на чл. 14а от ЗСП недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че е довело до неправомерно отпускане на социалните помощи. В случая липсва описаната връзка между отпуснатите социални помощи и наличието на втори автомобил. Недобросъвестността освен субективен елемент/знание за определени обстоятелства/ има и своите обективни проявления в поведението на лицето. В конкретния случай соченото от административния орган недекларирано обстоятелство не представлява само по себе си проява на недобросъвестно поведение, т.к. не е определящо за получаването на помощта. Предположението за укрити доходи е несъставомерно, тъй като е необходимо установяването на конкретни факти, обуславящи подобни изводи, а не предположения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение