Определение № 237 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ЕТ-„С. П.” ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК ЕИК[ЕИК] за изменение на решението в частта за разноските, като им се присъдят и деловодните разноски, направени пред първа и въззивна инстанции съобразно представените списъци пред тях Ответниците по молбата не са заявили становище. Съдът, като съобрази искането и данните по делото, намира следното С решение № 109/ от 25.05.2015г. по настоящото гр.д.№ 7420/2014г. е отменено решение № 915 от 19.05.2014г. по гр.д.№ 3375/2013г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната от молителите част и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Г. Ж. Г. ЕГН-[ЕГН] и Т. В. М. ЕГН-[ЕГН] против ЕТ-„С. П.”, [фирма], и [фирма] да се признае за установено, че ищците са собственици на дворно място с площ 8 500 кв.м., попадащо в регулацията на [населено място], кв. 18, съставляващо имоти с план. №№ 2161, 3469, 2160 по плана на града, действащ към 1997 г, който имот по регулационния план на града от 1999 г. е с обща площ от 4 800 кв.м., съставляващ имоти план. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, VІІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17 и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху същите имоти. Със същото решение съдът е присъдил на касаторите ЕТ-„С. П.”, [фирма], и [фирма] деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 3163 лв. Молителите са заявили искане за присъждане на деловодни разноски за всички инстанции още в касационната жалба. Във въззивната и първата инстанция са представени списъци на разноските съответно за 1163 лв. /д.т. за въззивно обжалване/ и 7137 лв. /разноски пред РС по представен списък, приет в последното съдебно заседание/. Пред касационната инстанция е представен списък за разноските пред нея. Предвид изложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, защото е подадена в едномесечния срок и по делата пред съответната инстанция е представен списък на разноските. Тя е и основателна с оглед представените квитанции за внесена д.т. пред въззивната инстанция за 1163 лв. и квитанциите за внесени суми за назначените експертизи и платен адвокатски хонорар пред първа инстанция в общ размер 7137 лв. Следователно ищците на основание чл. 78, ал.2 ГПК следва да бъдат осъдени за заплатят на ответниците-ксатори още 8 000 лв. деловодни разноски за двете инстанции, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение