Определение № 60108 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 07.04.2021г. молба от адв. Ф. Д. като пълномощник на Т. Д. С. и С. Д. С. за допълване на постановеното по делото решение от 12.03.2021г. в частта му за разноските чрез присъждане на разноските, направени от молителите във въззивното производство, възлизащи на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата Н. П. С. счита молбата за неоснователна поради това, че във въззивното производство не е бил представен списък на разноските от молителите, както и поради това, че те не са искали изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело решение № 9 от 12.03.2021г. е отменено въззивното решение в обжалваната част досежно извършването на делбата и е постановено ново решение за поставяне на имота в дял по реда на чл. 349, ал.2 ГПК в полза на Т. Д. С. и присъждане на парично уравнение на другите двама съделители. С решението са присъдени разноските, направени от касаторите Т. С. и С. С. в касационното производство, които са в размер на 4233лв. Разноски за въззивното производство не са присъждани. Въззивното производство е образувано по жалба на Н. С. срещу първоинстанционното решение, с което имотът е бил поставен в дял на Т. С. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. В съдебното заседание пред въззивния съд и двете страни са претендирали разноски и са представили списъци на разноските. От страна на въззиваемите С. С. и Т. С. са направени разноски общо в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение и тези разноски са посочени в списъка по чл. 80 ГПК на л.25 от въззивното дело. С въззивното решение жалбата на съделителката Н. С. е била уважена и имотът е изнесен на публична продан. Както бе посочено, с касационното решение е отменено въззивното и имотът е поставен в дял на Т. С. на основание чл. 349, ал.2 ГПК. При този изход молителите Т. С. и С. С., които са жалбоподатели в касационното производство, имат право да получат и разноските за адвокатско възнаграждение, които са направили във въззивното производство. Първоинстанционното решение е било постановено в тяхна полза и обжалването с въззивна жалба от страна на ответницата е признато за неоснователно с постановения от касационната инстанция резултат. С оглед на това именно поведението на ответницата е причина за направените от молителите разноски пред въззивната инстанция. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна. Решението следва да бъде изменено в частта за разноските като в полза на касаторите Т. Д. С. и С. Д. С. се присъдят и 2000 лв. разноски пред въззивния съд. Тези разноски са действително заплатени от молителите и присъждането им е своевременно поискано. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение