Определение № 2892 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2025 г.

Производството е по чл. 247 и по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 6314 от 26.03.2026 г., подадена от В. Б. И., ЕГН [ЕГН], съдържаща две искания: 1. да се поправи определение № 1337 от 17.03.2026 г. по настоящото гр.д.№ 1521/2025 г., като вместо посоченото в мотивите на стр.3 ш стр.10, че цената по нот. акт № 49, том 11, рег № 1747, дело № 127 от 29.03.2019 г. е „36000 лв., платена на продавачката в брой и 34200 лв. заемни средства, които да се приведат от банката на продавачката след вписване на първа по ред ипотека“ да се посочи, че цената е 36000 лв., от които 1800 лв. собствени средства и 34200 лв. кредит от банка; 2 .да се намали размера на разноските за касационното производство, които е осъдена да плати – по 1804,86 евро, /равностойност на 3530 лв./ на ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] и на основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адвокат М. Т., САК, за оказаната от нея безплатна правна помощ, като процесуален представител на С. Т. П. от [населено място]. Ответниците по тази молба ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] и С. Т. П. от [населено място], чрез адвокат М. Т., с аналогични становища оспорва и двете искания, защото интереса, предмет на иска е по-висок от цената по нот. акт 36000 лв., поради което иска назначаване на експертиза за оценка на имота, предмет на иска по чл. 33, ал.2 ЗС, възразява, че обема на работата е значителен, защото са отправени множество, включително и неотносими доводи от касаторката в производството пред ВКС, а всеки от двамата ответници има самостоятелно право на защита и защото присъденото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА е съответстващо на Наредбата за възнаграждение на адвокатска работа и не може да се присъжда възнаграждение под този размер. Съдът, като прецени исканията и данните по делото, намира следното: Подаването на молбата по чл. 247 ГПК не е обвързано със спазване на срок. В частта по искането по чл. 248 ГПК за изменение на определението по чл. 288 ГПК, молбата е подадена в едномесечния срок, поради което е допустима. С определение № 1337 от 17.03.2026 г., постановено по настоящото гр.д.№ 1521/2025 г. на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 22.03.2024 г., постановено по гр.д. №444/2023 г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от В. Б. И.. В мотивите на определението на стр. 3 и стр. 10 съдът погрешно е посочил, че цената по нот. акт № 49, том 11, рег № 1747, дело № 127 от 29.03.2019 г. е „36000 лв., платена на продавачката в брой и 34200 лв. заемни средства, които да се приведат от банката на продавачката след вписване на първа по ред ипотека“. Видно от съдържанието на нот акт, правилното е, че цената по договора за продажба, по отношение на който се иска допускане на изкупуване с предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС, е 36000 лв., от които 1800 лв. собствени средства и 34200 лв. кредит от банка. Това съответства и на посочената цена на иска с исковата молба – 36000 лв. Допуснатата грешка обаче е само в мотивите на определението и не се съдържа в диспозитива му. По никакъв начин посочената грешка не е повлияла на крайният извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, в какъвто смисъл е диспозитива на определението. Поради това, че няма противоречие между мотиви и диспозитив, молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна и в тази част ще се остави без уважение. С определението по чл. 288 ГПК, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.4 ГПК касаторката В. Б. И. да плати по 1804,86 евро, /равностойност на по 3530 лв./ на ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] и на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат М. Т., за оказаната от нея безплатна правна помощ, като процесуален представител на С. Т. П. от [населено място]. Не е уважено възражението за прекомерност на претендираните разноски и за намаляването им, защото съдът е приел, че уговореният и претендиран хонорар за всяка от ответниците е под примерно посочения в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Като съобразява допуснатата грешка относно материалния интерес по спора, съставляваща и цена по продажбата, по която се иска допускане до изкупуване, това че възнаграждението е уговорено за подаване на отговор на касационната жалба и е приложим чл. 9, ал.3 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, обстоятелството, че в производството пред ВКС защитата и на двамата ответници против допускане до касационно обжалване е идентична, това, че в тази фаза на процеса се спори само по правото, че по спорните въпроси има установена във времето съдебна практика, но същевременно, че е подаден подробен отговор, в който са засегнати всички въпроси и доводи на касаторката, настоящият състав намира, че следва да намали уговореното и присъдено възнаграждение до размер по 800 евро за ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] и 800 евро на адвокат М. Т. на основание чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно предоставената правна помощ. До тези размери следва да се редуцират присъдените разноски пред ВКС. В производството по чл. 248 ГПК не може да се допуска експертиза за определяне пазарната стойност на спорното право. Претенциите за разноски и доказателствата за тях се представят до приключване на устните състезания пред последната инстанция по същество /ТР № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, мотвите към т.11/ Производството пред ВКС по касационна жалба, дори да е допуснато касационно обжалване е контролно-отменително и е недопустимо в него събиране на доказателства, като приемане на СТЕ за цената на имота. На още по-силно основание е недопустимо събиране на доказателства след влизане в сила на въззивтото решение на основание чл. 296,т.3 ГПК. И не на последно място, цената на иска се посочва от ищеца, въпросът може да се повдига от ответника или от съда най-късно в първото съдебно заседание пред първата инстанция, съгласно чл. 70 ГПК. В случая възивното решение вече е влязло в сила. Въпросът за цената на иска не може да се повдига в тази фаза на процеса. Вярно е, че всеки ответник има самостоятелно право на защита, но по отношение на разноските, когато защитата е идентична, това също се съобразява, защото има отношение към обема на извършената работа – тя не е двойно по-голяма по обем. Съдът на ЕС също отчита посочения критерий /брой защитавани лица и еднаквост на интересите им/, като съобразява при определяне на разноските, които да присъди конкретно обема защита и дали тя е идентична за защитаваните лица. /В този смисъл виж Определение на Общия съд /трети състав/ от 10.03.2020 г. по съединени дела Т-111/14 DEP-T-118/14 DEP /Unitec Bio SA и др. срещу съвета на ЕС т. 32 – т. 35. / Неоснователно е възражението, че съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под минималният размер на възнагражденията, определен с Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа. Тя има препоръчителен характер и съдът може да не я приложи. Съобразно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22 г., постановено по преюдициално запитване, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА, а са ориентировъчни, както критерии за определяне на възнаграждението са и вида сложността и обема свършена работа. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение