Определение № 87 от 13.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 869/2016 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. Председателят на Районен съд – гр.Тетевен е сигнализирал ВКС, че не може да бъде сформиран състав за разглеждане на НАХД № 77/2016 г., образувано по жалба срещу наказателно постановление. Прокурор от ВКП е депозирал становище, че е налице основанието по чл. 43, т. 3 от НПК. От материалите по делото е видно, че основанието за преместване на делото в друг, равен по степен съд, наистина е възникнало след като всички, четирима на брой, съдии от РС – гр.Тетевен са се отвели от разглеждането на делото. Трима от тях са сторили това по реда на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 2 от НПК, а един от тях е посочил като основание за самоотвеждането си чл. 236 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. Така формулиран отводът, въз основа на самостоятелно тълкуване на други нормативни актове (ЗАНН и АПК), не подлежи на контрол от настоящата касационна инстанция, поради липса на процесуален механизъм за това. Отвелите се съдии по реда на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 2 от НПК са изтъкнали обстоятелства, квалифицирани от тях самите като такива, които биха могли да породят съмнения у страните за предубеденост, пряко или косвено от изхода на делото и изразяват вътрешното си убеждение, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от НПК за отвод – изводи, които също не подлежат на инстанционна проверка. От гледна точка на процесуална икономия делото следва да се възложи на РС – гр.Луковит, доколкото повечето от лицата, които следва да бъдат призовани по делото, живеят в близост на района на този съд. При горните съображения и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,