Определение № 60367 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4799/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 25026879/15.02.2021 г. на И. С. Б., чрез адв. А. Ч., за отмяна на влязло в сила решение № 261202/16.11.2020 г. по в. гр. д. № 3111/2020 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 288416/28.11.2019 г. по гр. д. № 19124/2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 27-ми състав, с което са частично уважени предявените от „Топлофикация“ ЕАД срещу И. С. Б. и М. С. Б. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото производство. В молбата се поддържа, че решението на СГС е недопустимо като постановено срещу ненадлежен ответник, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК било подадено срещу бащата на молителя С. С. Б., който починал след подаване на заявлението, но преди издаване на заповедта за изпълнение. Поради това се счита, че заповедта за изпълнение е следвало да бъде обезсилена и, след констатация, че наследниците са приели наследството, „Топлофикация“ ЕАД да насочи претенциите си към тях. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче молителят и неговата сестра били конституирани като ответници в производството по чл. 422 ГПК. Освен това се поддържа, че процесният имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] бил собственост на М. С. Б., тъй като ѝ бил дарен през 2008 г. С разпореждане № 20192872/01.10.2021 г., връчено на молителя на 25.10.2021г., молбата за отмяна е оставена без движение с указания да се представи точно и мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението. В указания срок е представена уточнителна молба, именувана „изложение по касационна жалба“, в която отново са изложени оплаквания за недопустимост на решението на СГС, което било постановено в противоречие с постановките на ТР № 1-2019-ОСГТК. При проверката за допустимост, извършена по реда на чл. 307 ГПК, ВКС констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК въвежда изискването молбата за отмяна да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията, въз основа на които се претендира отмяна на влязлото в сила решение. Когато молбата не отговаря на това изискване, на молителя се дават указания за отстраняване на констатираната нередовност, при неизпълнението на които молбата се оставя без разглеждане. В случая, подадената от И. С. Б. молба за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа надлежно изложение на основания за отмяна от кръга на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК и този недостатък не е бил отстранен от молителя в указания от съда срок. В депозираното от страната уточнение са изложени същите оплаквания, съдържащи се в първоначалната молба за отмяна, относно недопустимостта на решението, без да се обоснове наличие на което и да е от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,