Определение № 211 от 28.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 252/2019 г.

Предявен е иск от А. М. П., представлявана от адв. С. П., за прогласяване на нищожност и отмяна на арбитражно решение № 661 от 16.11.2011г. по в.арб.д. № 661/2011г. на арбитър Ж. Б.. Ищцата твърди, че е узнала на 10.01.2019г.за арбитражното дело, издадения изпълнителен лист и воденото срещу нея изпълнително дело. Твърди, че по повод наложен запор на банковите й сметки от ЧСИ М. Б. е упълномощила адв. П. да провери изпълнително дело № 1677/2013г. и на посочената дата е била уведомена от него, че е длъжник по изпълнителното дело с взискател «Профи Кредит България» ЕООД. Твърди, че не е била уведомена за воденото арбитражно дело и поради това са налице основанията на чл.47, ал.1, т.4 и т.6 ЗМТА. Твърди, че арбитражното споразумение е нищожно, тъй като противоречи на ЗЗП, ЗЗД и Директива 93/13 на ЕС, поради което е налице и основанието на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Твърди, че постановеното арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното: Видно от намиращото се в изпратеното копие на арб.д. № 661/2011г. на арбитър Ж. Б. известие от «Спиди», до ищцата А. П. е изпратено арбитражното решение на адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.5, но е върнато неполучено с отбелязване от 05.12.2011г., че лицето на живее на посочения адрес. От представената покана за доброволно изпълнение, изпратена на адреса по месторабота, е видно, че е връчена лично на ищцата А. М. П. на 17.05.2017г. В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.10.2012г. по т.д. № 7202/2012г. на СГС, VI-2 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 12 244,78 – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.11.2011г. до окончателното изплащане на задължението; разноски по арбитражното производство в размер на 824,90 лева и юрисконултско възнаграждение в размер на 347,45 лева. В поканата е посочено още, че към нея е приложен изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В изпълнителния лист е посочено, че е издаден въз основа на решение № 661/16.11.2011г. по арб.д. № 661/2011г. на арбитър Ж. Б. за посочените по-горе суми. Настоящият състав, като съобрази изложените обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е недопустима. На 17.05.2017г. на ищцата е била връчена лично покана за доброволно изпълнение, с приложено към поканата копие на изпълнителния лист /както е посочено в поканата за доброволно изпълнение/, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение. Поради това, считано от 17.05.2017г., е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. Към 16.01.2019г., когато е заведена исковата молба по чл.47 ЗМТА, този срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,