Определение № 8324 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7063/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Х. А., [ЛНЧ], гражданин на Ирак, подадена чрез адв. К. Динева, срещу Разпореждане № 23855 от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7051/2026 г. по описа на Административен съд - София-град. С обжалваното разпореждане е отхвърлено искането на жалбоподателя с правно основание чл. 250 АПК за преустановяване на неоснователни фактически действия на органите на Дирекция „Миграция“ – МВР, изразяващи се в предприетото спрямо него принудително връщане до страната на произход. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което на компетентните органи да се разпореди да преустановят действията по принудителното връщане ,до окончателното приключване на производството за международна закрила; при условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът – Директорът на Дирекция „Миграция“ – МВР не е взел становище по частната жалба. Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 254, ал. 1 във връзка с чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 254, ал. 2 АПК). Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по чл. 250 и сл. АПК осигурява защита срещу извършвани от административен орган или от длъжностно лице фактически действия, които не се основават на административен акт или на закона, и е насочено към тяхното преустановяване. Предпоставка за търсената защита е наличието на такива неоснователни фактически действия. В настоящия случай по делото не се установява осъществяване на действия по принудително връщане на жалбоподателя, които да съставляват предмет на защита по чл. 250 АПК. Напротив, от представеното становище на Дирекция "Миграция" към МВР с рег. № 536400-64874/12.06.26 г. ( лист 38-39 от първоинстанционното дело) се установява, че връщането се провежда въз основа на изрично писмено волеизявление на чужденеца за доброволно напускане, в изпълнение на изразената от него воля да се завърне в страната си на произход, както и че жалбоподателят е включен в програма за подпомагане на доброволното връщане и е приел предоставената финансова помощ. При доброволно връщане, осъществявано по молба и със съгласието на самия чужденец, липсват принудителни фактически действия, които да „не се основават на закона“ по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК. Поради това искането за тяхното преустановяване е неоснователно и правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд. В молбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд се е поддържало от пълномощника на чужденеца, че поради висящото производство за предоставяне на международна закрила ( в съдебната фаза по обжалване на отказа на председателя на ДАБ при МС), отвеждането на А. до границата на Ирак, би било незаконно и в нарушение на чл. 3 ЕКПЧ ,чл. 67, ал.1 ЗУБ и чл.44а, ал.5 ЗЧРБ. Тези доводи на чужденеца, наведени чрез пълномощника му по делото, правилно, не са възприети от административния съд. Видно от посоченото в становището на ДАБ при МС ( лист 21 от първоинстанционното дело) е, че А. е подал частна жалба пред Върховния административен съд на 21.05.26 г. срещу определението на административния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ. В становището на дирекция "Миграция", представено по делото е направена констатация, че на 05.06.26 г. Г. А. по негово искане е заведен в Посолството на Република Ирак, където е заявил желанието си доброволно да се върне. Тоест, чужденецът сам се е отказал от гаранцията по чл. 67, ал.1 ЗУБ. Твърдението в частната жалба за подадени самооткази от доброволно връщане са останали само твърдения, без да са доказани. Те не могат да се противопоставят на официалния свидетелстващ документ, за какъвто се преценява становището на Дирекция "Миграция" към МВР с рег. № 536400-64874/12.06.26 г., в частта на направените в него фактически констатации. Представените с частната жалба два броя молби от Г. А., едната с вх. № РИ10540 0-911/11.06.26 г., а другата с № УРИ [номер]/11.06.2026 в МВР, дирекция "Миграция/ СДВНЧ-София не водят до друг извод, тъй като по делото не е доказано, че чужденецът е разбирал български език и в този смисъл е знаел, какво съдържание на молбите подписва, липсват и данни по делото, че съдържанието на посочените молби му е сведено до знанието чрез преводач преди да ги подпише. Изпълнената принудителна административна мярка почива на издаден административен акт – Заповед рег. № 4536 ПАМ-255 от 21.06.2025 г. на ГПУ – Свиленград (чл. 41, т. 1 ЗЧРБ) – „връщане до страна на произход – Ирак“. С оглед установеното доброволно завръщане, неоснователни са и възраженията, изведени от принципа non-refoulement и от чл. 3 и чл. 13 ЕКПЧ. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,