Решение № 1362 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2009 г.

Решение № 1362 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на кмета на Община Казанлък срещу решение № 94 от 9.04.2009 г. по адм. д. № 774/2008 г. на Административен съд Стара Загора с доводи, че в частта, в която е отхвърлено оспорването му на т. 1, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от решение № 72, прието от Общински съвет Казанлък по протокол № 7 от проведено на 27.11.2008 г. заседание, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Общински съвет Казанлък, чрез процесуалния си представител, депозира писмено възражение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, на основание чл. 21, ал. 1, т. 24 от ЗМСМА, е отменено като незаконосъобразно решение № 72, прието от Общински съвет Казанлък по протокол № 7 от проведено на 27.11.2008 г. заседание в частта му по т. 2 и т. 4, с които задължава кмета на Община Казанлък на всяко заседание на съвета "да докладва за изпълнението на приходите и разходите на общинския бюджет за съответния период" и "да докладва за предприетите действия в изпълнение на Наредбите на Общински съвет Казанлък". Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със същото решение е отхвърлено оспорването на кмета на Община Казанлък срещу посоченото решение в частта му: по т. 1 "за включване в дневния ред на всяко редовно заседание на Общински съвет Казанлък като точка първа "Текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите актове"; по т. 3, с която "задължава кмета на Общината по т. 1 да докладва изпълнените решения на Общинския съвет и неизпълнените решения - причини за неизпълнението"; по т. 5, с която "задължава кмета на Общината по т. 1 да отговаря на зададени към него въпроси от общинските съветници. При невъзможност да бъде даден отговор веднага, задължава кмета да отговори на следващото заседание на Общинския съвет"; по т. 6, с която "задължава кмета на Общината по т. 1 да докладва за изпълнението на програмите и стратегиите, приети от Общинския съвет" и по т. 7, с която "изисква от кмета на Общината да изпълнява стриктно и коректно задълженията си по чл. 44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА". Решението в тази му част е предмет на касационно оспорване. Мотивите към решението се свеждат до това, че Общинският съвет Казанлък не извършва текущ контрол върху изпълнението на приетите от него актове, поради факта, че кметът на Общината не изпълнява задълженията си по чл. 44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА, а това води до липса на пълна и актуална информация за работата на общинската администрация, обърканост при вземане на решения и забавяне, дори неизпълнение на тези актове. Посочените мотиви обосновават взетите решения по т. 1, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от Протокола. При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че решението по т. 1 е в синхрон със закона и е израз на възприетия от органа ред, по който да осъществява контрола върху изпълнението на своите актове, а решенията по останалите точки представляват конкретните вменени задължения на кмета за докладване изпълнението на приетите от Общинския съвет актове. По силата на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА кметът е задължен два пъти годишно да внася пред съвета отчет за изпълнение на неговите актове, но няма законова пречка по своя преценка Общинският съвет да задължи кмета да представя тези отчети по - често, като гаранция за защита на обществения интерес и в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 24 от ЗМСМА. Като е отхвърлил оспорването на това основание, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,