Определение № 10 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2018 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Постъпила е от двете страни в процеса – ищцата Г. Н. Р., чрез пълномощника й адв. Т. И., и ответника [фирма], молба - искане за освобождаване на внесено от касатора - ответник парично обезпечение в размер на сумата 40 147.49 лв. по ч. гр. д. № 3137/2018г. на ВКС, Трето г.о., по което е постановено определение № 297 от 10. 07. 2018г., с което е спряно изпълнението на въззивно решение № 127 от 27. 06. 2018г. по гр. д. № 145/2018г. на Окръжен съд – Шумен. Страните заявяват, че доколкото горепосоченото въззивно решение е влязло в сила, поради недопускането му до касация с определение № 828 от 04. 12. 2018г. по настоящото дело, ответникът [фирма], на 11. 12. 2018г., е заплатил на ищцата Г. Н. Р. цялата дължима сума по влязлото в сила решение: 37 380 лв. – главница, 4 412.92 лв. – лихви и 2 898 лв. – разноски след извършено прихващане въз основа на заявление от 11. 12. 2018г.. Ищцата Р. е заявила изрично в молбата, че с горепосоченото плащане, удостоверено с приложените към молбата две платежни нареждания от 11. 12. 2018г. на И. А. банк, е напълно удовлетворена. Настоящият съдебен състав намира, че макар да е налице влязло в сила осъдително въззивно решение, няма пречки внесеното от ответника парично обезпечение за спиране на изпълнението му да му бъде върнато, тъй като той е платил цялото си задължение на ищцата и последната е заявила изрично, в депозираната молба, че е напълно удовлетворена и съгласието си за връщане на обезпечението. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение