Определение № 143 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 488/2019 г.

С молба на М. А. С., [населено място], подадена от особения и представител адвокат М. М., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 29.11.2011 г. по гр.д. №12420/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № II-67-114 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 5716/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителката срещу Държавен музикален и балетен център искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответникът Държавен музикален и балетен център, град София, не е заявил становище. Молителката твърди, че са налице основанията за отмяна на решение от 29.11.2011 г. по гр.д. №12420/2011 г. на Софийския градски съд, защото по делото е обсъждан документ – допълнително споразумение от 24.10.1990 г., чиято неистинност е установена впоследствие в производството по три прокурорски преписки на СГП. Съобразно ТР №5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк. дело №:5/2012 г. на ОСГТК на ВКС съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. В приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал.5 ГПК, в случаите при които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК. В случая молителката не е посочила никакви конкретни обстоятелства в тази насока за отмяна на решение от 29.11.2011 г. по гр.д. №12420/2011 г. на Софийския градски съд, нито са представени доказателства за това. С ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №:7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК, е недопустима. Ето защо молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.