Определение № 234 от 25.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 999/2012 г.

Производството е по реда на чл.48 ал.2 ЗМТА. Постъпила е молба от ищците по образуваното производство по чл.47 във вр. с чл.48 ЗМТА –С. В. Ч. и Д. А. Ч. за спиране на „принудителното изпълнение по изп.дело № 20138560400908 на Ч. Б. Б. рег.№ 856, Район на действие СГС”. Без да представят данни за изпълнителното основание въз основа на което е образувано изпълнителното дело, ищците искат спирането му, като се позовават на неравноправни клаузи в договора за револвиращ заем, който е бил предмет на исковата молба пред Арбитражния съд и предмет на постановеното по арбитражно дело № 0140/2012г. на АС „А. Ю.” арбитражно решение, с отмяната на което е сезиран ВКС. Върховният касационен съд, състав на Първо ТО, като обсъди твърденията в молбата, приема за установено следното: Молбата е неоснователна. На първо място допустимото искане би било за спиране изпълнението на арбитражното решение като обезпечителна мярка на предявения иск по чл.47 ЗМТА, а не спиране изпълнителни действия по конкретно изпълнително дело. На второ място абсолютна предпоставка за постановяването на тази обезпечителна мярка е внасянето по сметката на Върховния касационен съд на сума, представляваща обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Такава не е внесена. Твърденията на ищците за неравноправна клауза в договора са относими към разглеждане спора по същество, каквото не е производството по чл.47 ЗМТА, поради което и съображенията им за спиране на изпълнителните действия, основани на Директива 93/13 Е. на Съвета от 05.04.1993г. не могат да бъдат обсъждани. Мотивиран от горното ВКС,Търговска колегия, състав на І т.о.