Определение № 22 от 01.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 202/2016 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. Б., [населено място], чрез процесуалния представител К. И. Б. за отмяна на определение № 244 от 01.04.2014г. по ч.гр. д №136/2014 г. на Върховния касационен съд. Ответникът по молбата И. З. Б., чрез адвокат Н. Т. Ж. – АК- В., изразява становище по чл. 306, ал. 3 ГПК за недопустимост респ. неоснователност на молбата за отмяна. С атакуваното определение състав на ВКС оставя в сила определение № 13037 от 14.09.2011г. по ч.гр.д. № 785/2010г. на Софийски градски съд. С последното е върната частна жалба на Д. Б. вх.№ 87679/06.12.2010г. поради неотстраняване на нейните нередовности. Съгласно уредбата на производството по отмяна чл. 303 – чл. 309 ГПК разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна. На отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК подлежат необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, както и определенията за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска. В настоящия случай се иска отмяна на определение, с което е потвърдено определение на СГС за връщане на частна жалба. Обжалваното определение не формира сила на пресъдено нещо и не е съдебен акт, който да може да бъде отменен по реда на извънинстанционния контрол по чл.303 и сл. ГПК. Това прави производството за отмяна процесуално недопустимо само на това основание, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.