Определение № 95 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 606/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 3144/ 05.12.2017 г. по ч. гр. д. № 2542/ 2017 г. на Окръжен съд – Варна. С въззивното определение е отменено определение от 06.11.2017 г. на Районен съд – Варна за спиране на производството по висящото гр.д. № 10815/2017 г. до приключването на гр.д. № 6770/2017 г. на Районен съд – Варна (основанието от чл. 229, т. 4 ГПК). Определението се обжалва от С. Т. Т.–П., ответник по иска по чл. 128 СК, предмет на гражданското дело, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнат процесуалноправен въпрос. Ответниците по частната касационна жалба, ищците С. А. П. и Е. Г. П.–П., възразяват, че основания за допускане на касационния контрол няма, а определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; 2. определения, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определение не попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С него е уважена частната жалба на ищците срещу определението на първата инстанция, преградило развитието на гражданското дело. Въззивният съд е решил отрицателно въпросът, налице ли е привременната пречка от чл. 229, т. 4 ГПК за допустимост на иска по чл. 128 СК. Той не се е произнесъл по правния спор, който е „въпросът по същество“ на висящото производство по спорна съдебна администрация, което се разглежда по исков, а не по „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК ред. Въззивното определение не попада и в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Следователно частната касационна жалба е с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът