Определение № 325 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 412/01.02.2018 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 6290/2017, с което е потвърдено определение № 30121/16.11.2017 на Софийския градски съд за връщане на въззивна жалба и е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 3558/31.10.2017 на Софийския районен съд по ч.гр.д. № 7940/2017. Недоволни от определението са жалбоподателите П. Г. К. и И. Л. К. лично и като законни представители на малолетната Е. И. К., представляван от адв. К. Б. от ПАК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за последиците от пропускането на срока за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса и за представяне на декларация, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че следва да бъде определен срок за разглеждане на подадената въззивна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение, в потвърдителната част, е въззивно и туря край на производството по иска, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. В частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба срещу определението по молба за определяне на срок при бавност, определението е вървоинстанционно и подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. За да остави без разглеждане частната жалба, съдът е приел, че съгласно чл. 257, ал. 2 ГПК определението на компетентния съд по молба за определяне на срок при бавност не подлежи на обжалване. За да потвърди определението за връщане на въззивната жалба, съдът е приел, че на страните са давани многократно указания да внесат дължимата държавна такса за разглеждането на подадената въззивна жалбата, които не са изпълнени и никаква такса от нито един от молителите не е внесена. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Като разгледа частната жалба в останалата част, съдът я намира неоснователна. Правилно съдът е приел, че се обжалва определение на компетентния съд по молба за определяне на срок при бавност и също правилно е приел, че по изричното разпореждане на закона в чл. 257, ал. 2, изр. 3 ГПК то не подлежи на обжалване Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение