Определение № 110 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 638/2019 г.

Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № 9322/05.ХІІ.2018г. на адвокат Д.С. като процесуален представител на М. Д. Д. и М. М. Д. срещу определение № 393 от 09.ХІ.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 359/2018 г. на Бургаския апелативен съд /БАС/, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. частна жалба срещу разпореждане № 2751 от 27.VІІІ.2018г. по гр.д. № 1040/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса частната им жалба вх. № 11425/07.VІІІ.2018г. срещу постановеното от последния определение № 1405/16.VІІ.2018г., прекратяващо производството по гр.д. № 1040/2012г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваният пред БАС съдебен акт /разпореждането от 27.VІІІ.2018г./ е такъв по администриране на жалба, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изрично в закона възможност за самостоятелното му обжалване. Ако той не бъде оттеглен от съда по предвидения в чл.253 ГПК ред, защита може да се осъществи при инстанционна проверка на правилността на евентуално постановен последващ съдебен акт за връщане на оставената с него без движение частна жалба поради неотстраняване на констатираната й нередовност. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с процесуалния закон, поради което то следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,